1Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни. (Mt 24:45; Lu 12:42; 1Co 3:5; 1Co 9:17; 2Co 6:4; Col 1:25; Tit 1:7; 1Pe 4:10)2А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. (Mt 24:45; Ac 23:1)3А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.4Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. (Job 9:2; Ps 130:3; Ps 143:2; Pr 21:2; Ro 3:20; Ro 4:2)5Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога. (Mt 7:1; Mt 25:21; Ro 2:1; Ro 2:16; Ro 2:29; Ro 14:4; Ro 14:10; Ro 14:13; 1Co 3:13; 2Co 5:10; Re 20:12)6И това, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от писаното и така никой от вас да не се гордее с някого пред друг. (Pr 3:7; Ro 12:3; 1Co 1:12; 1Co 3:4; 1Co 3:21; 1Co 5:2; 1Co 5:6)7Защото кой те прави да се отличаваш от другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? (Joh 3:27; Jas 1:17; 1Pe 4:10)8Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас; (Re 3:17)9защото, струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – на ангели и на човеци; (Ps 44:22; Ro 8:36; 1Co 15:30; 1Co 15:31; 2Co 4:11; 2Co 6:9; Heb 10:33)10ние – безумни заради Христос, а вие – разумни в Христос, ние – слаби, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. (2Ki 9:11; Ac 17:18; Ac 26:24; 1Co 1:18; 1Co 2:3; 1Co 2:14; 1Co 3:18; 2Co 13:9)11Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, (Job 22:6; Ac 23:2; Ro 8:35; 2Co 4:8; 2Co 11:23; Php 4:12)12и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, (Mt 5:44; Lu 6:28; Lu 23:34; Ac 7:60; Ac 18:3; Ac 20:34; Ro 12:14; Ro 12:20; 1Th 2:9; 2Th 3:8; 1Ti 4:10; 1Pe 2:23; 1Pe 3:9)13хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки. (La 3:45)14Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда. (1Th 2:11)15Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието. (Ac 18:11; Ro 15:20; 1Co 3:6; Ga 4:19; Phm 1:10; Jas 1:18)16Затова ви се моля, бъдете мои подражатели. (1Co 11:1; Php 3:17; 1Th 1:6; 2Th 3:9)17Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква. (Ac 19:22; 1Co 7:17; 1Co 11:2; 1Co 14:33; 1Co 16:10; Php 2:19; 1Th 3:2; 1Ti 1:2; 2Ti 1:2)18Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. (1Co 5:2)19Но ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам – не думите, а силата на тези, които са се възгордели. (Ac 18:21; Ac 19:21; Ro 15:32; 1Co 16:5; 2Co 1:15; 2Co 1:23; Heb 6:3; Jas 4:15)20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. (1Co 2:4; 1Th 1:5)21Какво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух? (2Co 10:2; 2Co 13:10)