1 Corinthians 2

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; (1Co 1:6; 1Co 1:17; 1Co 2:4; 1Co 2:13; 2Co 10:10; 2Co 11:6)2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Исус Христос, и то Христос разпънат. (1Co 1:23; 1Co 15:3; Ga 6:14; Php 3:8)3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. (Ac 18:1; Ac 18:6; Ac 18:12; 2Co 4:7; 2Co 10:1; 2Co 10:10; 2Co 11:30; 2Co 12:5; 2Co 12:9)4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила; (Ro 15:19; 1Co 1:17; 1Co 2:1; 1Th 1:5; 2Pe 1:16)5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила. (2Co 4:7; 2Co 6:7)6 Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост от този свят, нито от властниците на този свят, които преминават; (1Co 1:20; 1Co 1:28; 1Co 2:1; 1Co 2:13; 1Co 3:19; 1Co 14:20; 2Co 1:12; Eph 4:13; Php 3:15; Heb 5:14; Jas 3:15)7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. (Ro 16:25; Ro 16:26; Eph 3:5; Eph 3:9; Col 1:26; 2Ti 1:9)8 Никой от властниците на този свят не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпънали Господа на славата. (Mt 11:25; Lu 23:34; Joh 7:48; Joh 16:3; Ac 3:17; Ac 13:27; 2Co 3:14)9 А според както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.“ (Isa 64:4)10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. (Mt 13:11; Mt 16:17; Mr 4:11; Joh 14:26; Joh 16:13; 1Jo 2:27)11 Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух. (Pr 20:27; Pr 27:19; Jer 17:9; Ro 11:33; Ro 11:34)12 А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; (Ro 8:15)13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. (1Co 1:17; 1Co 2:4; 2Pe 1:16)14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. (Mt 16:23; Ro 8:5; 1Co 1:18; 1Co 1:23; Jud 1:19)15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. (Pr 28:5; 1Th 5:21; 1Jo 4:1)16 Защото: „Кой е познал ума на Господа, зада може да Го научи?“ А ние имаме ум Христов. (Job 15:8; Isa 40:13; Jer 23:18; Joh 15:15; Ro 11:34)