1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. (Mt 23:8; Mt 23:14; Ro 2:20; Ro 2:21; 1Pe 5:3)2Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. (1Ki 8:46; 2Ch 6:36; Ps 34:13; Pr 20:9; Ec 7:20; Mt 12:37; Jas 1:26; 1Pe 3:10; 1Jo 1:8)3Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. (Ps 32:9)4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат, накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! (Ps 12:3; Ps 73:8; Ps 73:9; Pr 12:18; Pr 15:2)6А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Pr 16:27; Mt 15:11; Mt 15:18; Mr 7:15; Mr 7:20; Mr 7:23)7Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,8но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. (Ps 140:3)9С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! (Ge 1:26; Ge 1:27; Ge 5:1; Ge 9:6)10От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. (Lu 6:44)