from Bulgarian Bible Society1Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. (Jud 6:12; 2Ki 5:1; Heb 11:32)2Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.3Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха. (Jud 9:4; 1Sa 22:2)4А след известно време амонците воюваха против Израил.5И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.6Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.7А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение? (Ge 26:27)8Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители. (Jud 10:18; Lu 17:4)9А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?10Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти. (Jer 42:5)11Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. (Jud 10:17; Jud 11:8; Jud 20:1; 1Sa 10:17; 1Sa 11:15)12След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?13А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път. (Ge 32:22; Nu 21:24)14Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:15Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; (De 2:9; De 2:19)16но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, (Nu 13:26; Nu 14:25; Nu 20:1; De 1:40; De 1:46; Jos 5:6)17Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис. (Nu 20:1; Nu 20:14; Nu 20:18; Nu 20:21)18Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земя, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. (Nu 21:4; Nu 21:11; Nu 21:13; Nu 22:36; De 2:1)19След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място. (Nu 21:21; Nu 21:22; De 2:26; De 2:27)20Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил. (Nu 21:23; De 2:31)21ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия. (Nu 21:24; Nu 21:25; De 2:33; De 2:34)22Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан. (De 2:36)23И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?24Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас. (Nu 21:29; De 9:4; De 9:5; De 18:12; Jos 3:10; 1Ki 11:7; Jer 48:7)25И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него? (Nu 22:2; Jos 24:9)26Триста години са минали, откакто Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? (Nu 21:25; De 2:36)27Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Ge 16:5; Ge 18:25; Ge 31:53; 1Sa 24:12; 1Sa 24:15)28Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.29Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците. (Jud 3:10)30Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, (Ge 28:20; 1Sa 1:11)31онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне. (Le 27:2; Le 27:11; Le 27:12; 1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:18; Ps 66:13)32И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.33Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните. (Eze 27:17)34Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря. (Ex 15:20; Jud 10:17; Jud 11:11; 1Sa 18:6; Ps 68:25; Jer 31:4)35И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека. (Ge 37:29; Ge 37:34; Nu 30:2; Ps 15:4; Ec 5:2; Ec 5:4; Ec 5:5)36А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[1] ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците. (Nu 30:2; 2Sa 18:19; 2Sa 18:31)37Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.38Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.39В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил (Jud 11:31; 1Sa 1:22; 1Sa 1:24; 1Sa 2:18)40израилските дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.