Romans 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. (Ro 15:1; Ro 15:7; 1Co 8:9; 1Co 8:11; 1Co 8:12; 1Co 9:22)2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. (Ro 14:14; 1Co 10:25; 1Ti 4:4; Tit 1:15)3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. (Col 2:16)4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[1]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. (Jas 4:12)5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. (Ga 4:10; Col 2:16)6 Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. (1Co 10:31; 1Ti 4:3; 1Ti 4:4)7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. (1Co 6:19; 1Co 6:20; 2Co 5:15; Ga 2:20; 1Th 5:10; 1Pe 4:2)8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. (Mt 28:18; Ac 10:36; Ac 10:42; 2Co 5:15)10 И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. (Mt 7:1; Mt 7:2; Mt 25:31; Mt 25:32; Ac 10:42; Ac 17:31; 2Co 5:10; Jud 1:14; Jud 1:15)11 Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога.“ (Isa 45:23; Mt 26:64; Php 2:10)12 И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. (Mt 12:36; Ga 6:5; 1Pe 4:5)13 Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън. (Mt 18:7; 1Co 8:9; 1Co 8:13; 1Co 10:32)14 Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто. (Mt 15:11; Ac 10:15; Ro 14:2; Ro 14:20; 1Co 8:7; 1Co 8:10; 1Co 10:25; 1Ti 4:4; Tit 1:15)15 Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. (1Co 8:11)16 И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. (Ro 12:17)17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. (1Co 8:8; Ga 5:22)18 Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците. (2Co 8:21)19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. (Ps 34:14; Ro 12:18; Ro 15:2; 1Co 14:12; 1Th 5:11)20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. (Mt 15:11; Ac 10:15; Ro 14:14; Ro 14:15; 1Co 8:9; Tit 1:15)21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва. (1Co 8:13)22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. (1Jo 3:21)23 Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях. (Tit 1:15)