1Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.2Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. (Ac 21:20; Ac 22:3; Ro 9:31; Ga 1:14; Ga 4:17)3Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда. (Ro 1:17; Ro 9:30; Php 3:9)4Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва. (Mt 5:17; Ga 3:24)
Спасението е за всички
5Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. (Le 18:5; Ne 9:29; Eze 20:11; Eze 20:13; Eze 20:21; Ga 3:12)6А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, (De 30:12)7или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“8Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме. (De 30:14)9Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. (Mt 10:32; Lu 12:8; Ac 8:37)10Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.11Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Isa 28:16; Isa 49:23; Jer 17:7; Ro 9:33)12Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. (Ac 10:34; Ac 10:36; Ac 15:9; Ro 3:22; Ro 3:29; Ga 3:28; Eph 1:7; Eph 2:4; Eph 2:7; 1Ti 2:5)13Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. (Joe 2:32; Ac 2:21; Ac 9:14)14Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? (Tit 1:3)15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ (Isa 52:7; Na 1:15)16Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“ (Isa 53:1; Joh 12:38; Ro 3:3; Heb 4:2)17И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.18Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената.“ (1Ki 18:10; Ps 18:15; Ps 19:4; Mt 24:14; Mt 28:19; Mr 16:15; Col 1:6; Col 1:23)19Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя“; (De 32:21; Ro 11:11; Tit 3:3)20а Исая се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен“; (Isa 65:1; Ro 9:30)21а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“ (Isa 65:2)