1Псалом на Давид, когато се намираше в Юдейската пустиня[1]. Боже, Ти си мой Бог; от ранно утро те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми жадува за Тебе в една пуста, изнурена и безводна земя. (Пс 42:2; Пс 84:2; Пс 143:6)2Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. (1 Цар 4:21; 1 Лет 16:11; Пс 27:4; Пс 78:61)3Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. (Пс 30:5)4Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си. (Пс 104:33; Пс 146:2)5Като от тлъстина и масло ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми. (Пс 36:8)6Когато си спомням за Тебе на леглото си, размишлявам за Тебе в нощните стражи; (Пс 42:8; Пс 119:55; Пс 149:5)7понеже Ти си бил помощ за мен и под сянката на Твоите криле ще се радвам. (Пс 61:4)8Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.9А онези, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, ще слязат в дълбочините на земята.10Ще бъдат съсипани от силата на меча, ще бъдат плячка на чакали. (Ез 35:5)11А царят ще се весели в Бога; всеки, който се врича в Неговото име, ще се хвали; но устата на онези, които говорят лъжи, ще се затворят. (Вт 6:13; Ис 45:23; Ис 65:16; Соф 1:5)