1Псалм на Давид, когато се намираше в юдейската пустиня[1]. Боже, Ти си мой Бог; от ранно утро те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми жадува за Тебе в една пуста, изнурена и безводна земя. (Ps 42:2; Ps 84:2; Ps 143:6)2Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. (1Sa 4:21; 1Ch 16:11; Ps 27:4; Ps 78:61)3Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. (Ps 30:5)4Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си. (Ps 104:33; Ps 146:2)5Като от тлъстина и масло ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми. (Ps 36:8)6Когато си спомням за Тебе на леглото си, размишлявам за Тебе в нощните стражи; (Ps 42:8; Ps 119:55; Ps 149:5)7понеже Ти си бил помощ за мен и под сянката на Твоите криле ще се радвам. (Ps 61:4)8Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.9А онези, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, ще слязат в дълбочините на земята.10Ще бъдат съсипани от силата на меча, ще бъдат плячка на чакали. (Eze 35:5)11А царят ще се весели в Бога; всеки, който се врича в Неговото име, ще се хвали; но устата на онези, които говорят лъжи, ще се затворят. (De 6:13; Isa 45:23; Isa 65:16; Zep 1:5)