1За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалм. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането[1] ми? (Mt 27:46; Mr 15:34; Heb 5:7)2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.3Но Ти си Святият, Който си възцарен между израилските хваления. (De 10:21)4На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.5Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. (Ps 25:2; Ps 25:3; Ps 31:1; Ps 71:1; Isa 49:23; Ro 9:33)6А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. (Job 25:6; Isa 41:14; Isa 53:3)7Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: (Job 16:4; Ps 109:25; Mt 27:39; Mr 15:29; Lu 23:35)8Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. (Ps 91:14; Mt 27:43)9Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, (Ps 71:6)10на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. (Isa 46:3; Isa 49:1)11Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.12Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. (De 32:14; Ps 68:30; Eze 39:18; Am 4:1)13Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. (Job 16:10; Ps 35:21; La 2:16; La 3:46)14Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. (Jos 7:5; Job 23:16; Da 5:6)15Силата ми изсъхна като черепка[2] и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. (Job 29:10; Pr 17:22; La 4:4; Joh 19:28)16Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. (Mt 27:35; Mr 15:24; Lu 23:33; Joh 19:23; Joh 19:37; Joh 20:25; Re 22:15)17Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. (Lu 23:27; Lu 23:35)18Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. (Lu 23:34; Joh 19:23; Joh 19:24)19Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. (Ps 10:1; Ps 22:11)20Избави от меч душата ми, живота[3] ми – от силата на кучето. (Ps 22:16; Ps 35:17)21Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! (Isa 34:7; Ac 4:27; 2Ti 4:17)22Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. (Ps 40:9; Joh 20:17; Ro 8:29; Heb 2:12)23Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от израилското потомство. (Ps 135:19; Ps 135:20)24Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. (Heb 5:7)25От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. (Ps 35:18; Ps 40:9; Ps 40:10; Ps 66:13; Ps 111:1; Ps 116:14; Ec 5:4)26Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. (Le 7:11; Le 7:12; Le 7:15; Le 7:16; Ps 69:32; Isa 65:13; Joh 6:51)27Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; (Ps 2:8; Ps 72:11; Ps 86:9; Ps 96:7; Ps 98:3; Isa 49:6)28защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. (Ps 47:8; Ob 1:21; Zec 14:9; Mt 6:13)29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, (Ps 45:12; Isa 26:19; Php 2:10)30неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. (Ps 87:6)31Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това. (Ps 78:6; Ps 86:9; Ps 102:18; Isa 60:3; Ro 3:21; Ro 3:22)