1Давидово поучение[1]. Молитва, когато беше в пещерата[2]. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. (Isa 26:16)3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. (Ps 140:5; Ps 143:4)4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. (Ps 31:11; Ps 69:20; Ps 88:8; Ps 88:18)5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. (Ps 16:5; Ps 27:13; Ps 46:1; Ps 73:26; Ps 91:12; Ps 119:57; La 3:24)6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. (Ps 116:6)7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене. (Ps 13:6; Ps 34:2; Ps 119:17)