Lamentations 3

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията

1 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв. 

2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина. 

3 Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден. 

4 Застари плътта и кожата ми; строши костите ми. (Job 16:8; Ps 51:8; Jer 50:17; Eze 38:13) 

5 Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд. 

6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите. (Ps 88:5; Ps 88:6; Ps 143:3) 

7 Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми. (Job 3:23; Job 19:8; Ho 2:6) 

8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми. (Job 30:20; Ps 22:2) 

9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми. 

10 Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места. (Job 10:16; Isa 38:13; Ho 5:14; Ho 13:7; Ho 13:8) 

11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст. (Ho 6:1) 

12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела, (Job 7:20; Job 16:12; Ps 38:2) 

13 заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си. (Job 6:4) 

14 Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден. (Job 30:9; Ps 69:12; Jer 20:7; La 3:63) 

15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин. (Jer 9:15) 

16 При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел. (Pr 20:17) 

17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието. 

18 И казах: Погинаха увереността ми и надеждата ми като отдалечени от ГОСПОДА. (Ps 9:15) 

19 Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката. (Jer 9:15) 

20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко. 

21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: 

22 че по милост ГОСПОДНЯ ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. (Mal 3:6) 

23 Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. (Isa 33:2) 

24 ГОСПОД е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. (Ps 16:5; Ps 73:26; Ps 119:57; Jer 10:16) 

25 Благ е ГОСПОД към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. (Ps 130:6; Isa 30:18; Mic 7:7) 

26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от ГОСПОДА. (Ps 37:7) 

27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си. (Ps 94:12; Ps 119:71) 

28 Нека седи насаме и мълчи, когато ГОСПОД му го наложи. (Jer 15:17; La 2:10) 

29 Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда. (Job 42:6) 

30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор. (Isa 50:6; Mt 5:30) 

31 Защото Господ не отхвърля довека. (Ps 94:14) 

32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости. 

33 Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца. (Eze 33:11; Heb 12:10) 

34 Да се тъпчат с крака всичките затворници на света, 

35 да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния, 

36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това. (Hab 1:13) 

37 Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ? (Ps 33:9) 

38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто? (Job 2:10; Isa 45:7; Am 3:6) 

39 Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си? (Pr 19:3; Mic 7:9) 

40 Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА. 

41 Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем: (Ps 86:4) 

42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил. (Da 9:5) 

43 Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш. (La 2:2; La 2:17; La 2:21) 

44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни. (La 3:8) 

45 Направил си ни като помия и смет сред племената. (1Co 4:13) 

46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас. (La 2:16) 

47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение. (Isa 24:17; Isa 51:19; Jer 48:43) 

48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми. (Jer 4:19; Jer 9:1; Jer 14:17; La 2:11) 

49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада, (Ps 77:2; La 1:16) 

50 докато не се наведе ГОСПОД и не погледне от небесата. (Isa 63:15) 

51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми. 

52 Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче. (Ps 35:7; Ps 35:19; Ps 69:4; Ps 109:3; Ps 119:161) 

53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене. (Jer 37:16; Jer 38:6; Jer 38:9; Jer 38:10; Da 6:17) 

54 Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се. (Ps 31:22; Ps 69:2; Ps 124:4; Ps 124:5; Isa 38:10; Isa 38:11; La 3:18) 

55 Призовах името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбоката тъмница. (Ps 130:1; Jon 2:2) 

56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми; (Ps 3:4; Ps 6:8; Ps 18:6; Ps 66:19; Ps 116:1) 

57 приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се. (Jas 4:8) 

58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми. (Ps 35:1; Ps 71:23; Jer 51:36) 

59 Видял си, ГОСПОДИ, онеправданието ми; отсъди делото ми. (Ps 9:4; Ps 35:23) 

60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене. (Jer 11:19) 

61 Ти си чул, ГОСПОДИ, укоряването им и всичките им замисли против мене, 

62 думите на онези, които се повдигат против мене цял ден. 

63 Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен. (Ps 139:2; La 3:14) 

64 Ще им въздадеш, ГОСПОДИ, въздаяние според делата на ръцете им; (Ps 28:4; Jer 11:20; 2Ti 4:14) 

65 ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце; 

66 ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата ГОСПОДНИ. (De 25:19; Ps 8:3; Jer 10:11) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание