1И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж! (Re 4:7; Re 5:5)2И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи. (Ps 45:4; Ps 45:5; Zec 6:3; Zec 6:11; Re 14:14; Re 19:11)3Когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж! (Re 4:7)4И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч. (Zec 6:2)5И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си. (Zec 6:2; Re 4:7; Re 5:9)6Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс[1] пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай. (Re 9:4)7И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж! (Re 4:7)8И видях, и ето, пепелявосив[2] кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. (Le 26:22; Eze 14:21; Zec 6:3)9А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. (2Ti 1:8; Re 1:9; Re 8:3; Re 9:13; Re 12:17; Re 14:18; Re 19:10; Re 20:4)10И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? (Zec 1:12; Lu 18:7; Re 3:7; Re 11:18; Re 19:2)11И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. (Heb 11:40; Re 3:4; Re 3:5; Re 7:9; Re 7:14; Re 14:13)12И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв; (Joe 2:10; Joe 2:31; Joe 3:15; Mt 24:29; Ac 2:20; Re 16:18)13небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; (Re 8:10; Re 9:1)14небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. (Ps 102:26; Isa 34:4; Jer 3:23; Jer 4:24; Heb 1:11; Heb 1:12; Heb 1:13; Re 16:20)15И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; (Isa 2:19)16и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! (Isa 2:19; Ho 10:8; Lu 23:30; Re 9:6; Re 10:8)17Защото е дошъл великият ден на Неговия[3] гняв; и кой може да устои? (Ps 76:7; Isa 13:6; Zep 1:14; Re 16:14)