1И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Eze 9:4; Re 5:6; Re 7:3; Re 7:4; Re 13:16)2И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Re 1:15; Re 5:8; Re 19:6)3Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. (Re 5:9; Re 14:1; Re 15:3)4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. (1Co 6:20; 2Co 11:2; Jas 1:18; Re 3:4; Re 5:9; Re 7:15; Re 7:17; Re 17:14)5И в устата им няма лъжа; те са непорочни. (Ps 32:2; Zep 3:13; Eph 5:27; Jud 1:24)
Трима ангели възвестяват съд
6И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. (Eph 3:9; Tit 1:2; Re 8:13; Re 13:7)7Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. (Ne 9:6; Ps 33:6; Ps 124:8; Ps 146:5; Ps 146:6; Ac 14:15; Ac 17:24; Re 11:18; Re 15:4)8И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. (Isa 21:9; Jer 51:7; Eze 16:35; Re 11:8; Re 16:19; Re 17:2; Re 17:5; Re 18:2; Re 18:3; Re 18:10; Re 18:18; Re 18:21; Re 19:2)9И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, (Re 13:14)10той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. (Ps 75:8; Ps 75:9; Isa 51:17; Isa 66:24; Jer 25:9; Jer 25:15; Re 16:19; Re 18:6; Re 19:20; Re 20:10)11И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (Isa 34:10; Mt 25:41; Joh 5:29; Re 19:3)12Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. (Re 12:17; Re 13:10)13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. (Ec 4:1; Ec 4:2; 1Co 15:18; 1Th 4:14; 1Th 4:16; 2Th 1:7; Heb 4:9; Heb 4:10; Re 6:11; Re 20:6)
Земята е узряла за съд
14Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. (Eze 1:26; Da 7:13; Re 1:13; Re 6:2)15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. (Jer 51:33; Joe 3:13; Mt 13:39; Re 16:17)16И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.18Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. (Joe 3:13; Re 8:5; Re 16:8)19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. (Re 19:15)20А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия[1]. (Isa 63:3; La 1:15; Heb 13:12; Re 11:8; Re 19:14)