1След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си, (Jos 7:6; 1Sa 4:12; 2Sa 1:2; Ne 8:2; Job 2:12)2израилският род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. (Ezr 10:11; Ne 13:3; Ne 13:30)3През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на ГОСПОДА, своя Бог. (Ne 8:7; Ne 8:8)4Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог.5После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. (1Ch 29:13)6Ти си ГОСПОД, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. (Ge 1:1; Ge 2:1; Ex 20:11; De 10:14; 1Ki 8:27; Ps 36:6; Re 14:7)7Ти си ГОСПОД Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; (Ge 11:31; Ge 12:1; Ge 17:5)8и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. (Ge 12:7; Ge 15:6; Ge 15:18; Ge 17:7; Ge 17:8; Jos 23:14)9И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. (Ex 2:25; Ex 3:7; Ex 14:10)10Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. (Ex 7:1; Ex 12:1; Ex 14:1; Ex 18:11; Jer 32:30; Da 9:15)11Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. (Ex 14:21; Ex 14:22; Ex 14:27; Ex 14:28; Ex 15:5; Ex 15:10; Ps 78:13)12При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. (Ex 13:21)13Също Ти слезе на Синайската планина и говори с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; (Ex 19:20; Ex 20:1; Ps 19:8; Ps 19:9; Ro 7:12)14и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. (Ge 2:3; Ex 20:8; Ex 20:11)15Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. (Ex 16:14; Ex 16:15; Ex 17:6; Nu 20:9; De 1:8; Joh 6:31)16Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; (De 31:27; 2Ki 17:14; 2Ch 30:8; Ne 9:29; Ps 106:6; Jer 19:15)17те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. (Ex 34:6; Nu 14:4; Nu 14:18; Ps 78:11; Ps 78:42; Ps 78:43; Ps 86:5; Ps 86:15; Joe 2:13)18Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, (Ex 32:4)19Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. (Ex 13:21; Ex 13:22; Nu 14:14; Ne 9:27; Ps 106:45; 1Co 10:1)20И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. (Ex 16:15; Ex 17:6; Nu 11:17; Jos 5:12; Isa 63:11)21Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха. (De 2:7; De 8:4; De 29:5)22При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. (Nu 21:21)23Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. (Ge 22:17)24И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си. (Jos 1:2; Ps 44:2; Ps 44:3)25И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост. (Nu 13:27; De 6:11; De 8:7; De 8:8; De 32:15; Ne 9:35; Eze 20:6; Ho 3:5)26Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства. (Jud 2:11; Jud 2:12; 1Ki 14:9; 1Ki 18:4; 1Ki 19:10; 2Ch 24:20; 2Ch 24:21; Ps 50:17; Eze 20:21; Mt 23:37; Ac 7:52)27Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им. (Jud 2:14; Jud 2:18; Jud 3:8; Jud 3:9; Ps 106:41; Ps 106:42; Ps 106:44)28Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. (Jud 3:11; Jud 3:12; Jud 3:30; Jud 4:1; Jud 5:31; Jud 6:1; Ps 106:43)29Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха[1] към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха. (Le 18:5; Ne 9:16; Eze 26:11; Ro 10:5; Ga 3:12)30Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. (2Ki 17:13; 2Ch 36:15; Isa 5:5; Isa 42:24; Jer 7:25; Jer 25:4; Ac 7:51; 1Pe 1:11; 2Pe 1:21)31Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. (Ne 9:17; Jer 4:27; Jer 5:10; Jer 5:18)32И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. (Ex 34:6; Ex 34:7; 2Ki 17:3; Ne 1:5)33Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. (Ps 106:10; Ps 119:137; Da 9:5; Da 9:6; Da 9:8; Da 9:14)34Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.35Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. (De 28:47; Ne 9:25)36Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода и и благото и, ето, роби сме в нея. (De 28:48; Ezr 9:9)37Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. (De 28:33; De 28:48; De 28:51)