1И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Lu 14:16; Re 19:7; Re 19:9)2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Pr 9:2)5Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Lu 19:27)7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Mt 10:11; Mt 10:13; Ac 13:46)9Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Mt 13:47)11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2Co 5:3; Eph 4:24; Col 3:10; Col 3:12; Re 3:4; Re 16:15; Re 19:8)12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Mt 8:12)14Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Mt 20:16)
За плащането на данъка
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Mr 12:13; Lu 20:20)16И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Mt 17:25; Mr 12:17; Ro 13:7)22И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Mr 12:18; Lu 20:27; Ac 23:8)24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (De 25:5; Mr 12:19; Lu 20:28)25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият до седмия.27А след всички тях умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Joh 20:9)30Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1Co 15:44; 1Jo 3:2)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Ex 3:6; Ex 3:16; Mr 12:26; Lu 20:37; Ac 7:32; Heb 11:16)33И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Mt 7:28)
Най-голямата заповед
34А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Mr 12:28; Lu 10:25)35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Mr 12:28; Lu 10:25)36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (De 6:5; De 10:12; De 30:6; Mic 6:8; Mt 5:43; Mr 12:30; Lu 10:27)38Това е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Le 19:18; Mt 19:19; Mr 12:31; Lu 10:27; Ro 13:9; Ga 5:14; Jas 2:8)40На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Mt 7:12)
Исус Христос и Давид
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Mr 12:35; Lu 20:41)42Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Ps 110:1; Lu 20:42; Ac 2:34; 1Co 15:25; Heb 1:13; Heb 10:12; Heb 10:13)45И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Mr 12:34; Lu 14:6; Lu 20:40)