1Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.2И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.3И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;4и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.5Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.6А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?7Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.8Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.9И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.10А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.11И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:12Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.13А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?14Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.15Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[1], защото аз съм добър? (De 15:9; Pr 23:6; Mt 6:23; Ro 9:21)16Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. (Mt 19:30; Mt 22:14)
Трето предсказание за страданията и възкресението
17И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза: (Mr 10:32; Lu 18:31; Joh 12:12)18Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт (Mt 16:21; Mr 10:33; Lu 18:31)19и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. (Mt 27:2; Mr 10:34; Mr 15:1; Mr 15:16; Lu 23:1; Joh 18:28; Joh 18:31; Joh 18:32; Ac 3:13)
Искането на Зеведеевите синове
20Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. (Mt 4:21; Mr 10:35)21А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство – единият отдясно, а другият отляво. (Mt 19:28)22А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем. (Mt 26:39; Lu 12:50; Lu 22:42; Joh 18:11)23Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. (Mt 25:34; Ro 8:17; 2Co 1:7; Re 1:9)24А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. (Mr 10:41; Lu 22:24; Lu 22:25)25Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.26Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; (Mt 23:11; Mr 9:35; Mr 10:43; 1Pe 5:3)27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; (Mt 18:4)28също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Isa 53:10; Isa 53:11; Da 9:24; Da 9:26; Mt 26:28; Joh 11:51; Joh 11:52; Joh 13:4; Joh 13:14; Ro 5:15; Ro 5:19; Php 2:7; Php 2:8; 1Ti 2:6; Tit 2:14; Heb 9:28; 1Pe 1:19)
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него. (Mr 10:46; Lu 18:35)30И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! (Mt 9:27)31А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!32И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?33Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.34А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.