1В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? (Mr 9:33; Mr 9:42; Mr 9:43; Lu 9:46; Lu 17:1; Lu 22:24)2А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:3Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. (Ps 131:2; Mt 19:14; Mr 10:14; Lu 18:16; 1Co 14:20; 2Pe 2:2)4И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство. (Mt 20:27; Mt 23:11)5И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. (Mt 10:42; Lu 9:48)6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. (Mr 9:42; Lu 17:1; Lu 17:2)7Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! (Mt 5:29; Mt 5:30; Mt 26:24; Mr 9:43; Mr 9:45; Lu 17:1; 1Co 11:19)8Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.9И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.10Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. (Ge 19:16; Ps 33:8; Ps 34:7; Zec 13:7; Lu 1:19; Heb 1:14)11Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. (Mt 10:6; Lu 9:55; Lu 19:10; Joh 3:17; Joh 12:47)
Притча за загубената овца
12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? (Lu 15:3; Lu 15:4)13И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.14Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.
Прощаването на брата
15И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. (Le 19:17; Lu 17:3; Jas 5:19; Jas 5:20; 1Pe 3:1)16Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (De 17:6; De 19:15; Joh 8:17; 2Co 13:1; Heb 10:28)17И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. (Ro 16:17; 1Co 5:9; 2Th 3:6; 2Th 3:14; 2Jo 1:10)18Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. (Mt 16:19; Joh 20:23; 1Co 5:4)19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. (Mt 5:24; 1Jo 3:22; 1Jo 5:14)20Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? (Lu 17:4)22Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Mt 6:14; Col 3:13)
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.24И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. (2Ki 4:1; Ne 5:8)26Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.27И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.28Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.29Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.31А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.32Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.33Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. (Pr 21:13; Mt 6:12; Mr 11:26; Jas 2:13)