1В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Mr 4:1; Lu 8:4)2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Lu 5:3; Lu 8:4)3И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Mr 4:2; Lu 8:5)4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.8А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Ge 26:12)9Който има уши да слуша, нека слуша. (Mt 11:15; Mr 4:9)10Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?11А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Mt 11:25; Mt 16:17; Mr 4:11; 1Co 2:10; 1Jo 2:27)12Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Mt 25:29; Mr 4:25; Lu 8:18; Lu 19:26)13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.14Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Isa 6:9; Eze 12:2; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ac 28:27; Ro 11:8; 2Co 3:14; 2Co 3:15)15Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Heb 5:11)16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Mt 16:17; Lu 10:23; Lu 10:24; Joh 20:29)17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Heb 11:13; 1Pe 1:10; 1Pe 1:11)18А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Mr 4:14; Mr 4:15; Lu 8:11)19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Mt 4:23)20А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Eze 33:31; Eze 33:32)21корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Mt 11:6; 2Ti 1:15)22А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Jer 4:3; Mt 19:23; Mr 10:23; Lu 18:24; 1Ti 6:9; 2Ti 4:10)23А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;25но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.27А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?28Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?29А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.30Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Mt 3:12)
Притча за синаповото зърно
31Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Mr 4:30; Lu 13:18; Lu 13:19)32то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
Притча за кваса
33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Mr 4:33; Lu 13:20)34Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Mr 4:33; Mr 4:34)35за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Ps 49:4; Ps 78:2; Ro 16:25; Ro 16:26; 1Co 2:7; Eph 3:9; Col 1:26)
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.37А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;38нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Ge 3:15; Mt 24:14; Mt 28:19; Mr 16:15; Mr 16:20; Lu 24:47; Joh 8:44; Ac 13:10; Col 1:6; 1Jo 3:8)39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Joe 3:13; Re 14:15)40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Mt 18:7; 2Pe 2:1; 2Pe 2:2)42и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Mt 3:12; Mt 8:12; Mt 13:50; Re 19:20; Re 20:10)43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Da 12:3; Mt 13:9; 1Co 15:42; 1Co 15:43)
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Isa 55:1; Php 3:7; Php 3:8; Re 3:18)45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Pr 2:4; Pr 3:14; Pr 3:15; Pr 8:10; Pr 8:19)
Притча за мрежата
47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Mt 22:10)48и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.49Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Mt 25:32)50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Mt 13:42)51Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.52А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (So 7:13)
Исус Христос – отхвърлен от Назарет
53Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Mr 6:1; Lu 4:16)54И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Mt 2:23; Mr 6:1; Lu 4:16; Lu 4:23)55Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Isa 49:7; Mt 12:46; Mr 6:3; Lu 3:23; Joh 6:42)56И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?57И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Mt 11:6; Mr 6:3; Mr 6:4; Lu 4:24; Joh 4:44)58И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Mr 6:5; Mr 6:6)