Mark 10

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И Исус стана оттам и дойде в юдейските предели и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. (Mt 19:1; Mt 19:3; Joh 10:40; Joh 11:7) 2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? (Mt 19:3) 3 А Той им отговори: Какво ви е заповядал Моисей? 4 А те казаха: Моисей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне. (De 24:1; Mt 5:31; Mt 19:7; Lu 16:18) 5 Исус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тази заповед; 6 обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. (Ge 1:27; Ge 5:2; Mt 19:4) 7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, (Ge 2:24; Eph 5:31) 8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. (Ge 2:24) 9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. (1Co 7:10) 10 А вкъщи учениците пак Го попитаха за това. 11 И Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. (Mt 5:32; Mt 19:9; Lu 16:18; Ro 7:3; 1Co 7:10; 1Co 7:11) 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства. 13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. (Mt 19:13; Lu 18:15) 14 Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (1Co 14:20; 1Pe 2:2) 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. (Mt 11:25; Mt 18:3) 16 Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. (Mt 19:15) 17 И когато излизаше на път, някой се затече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Mt 19:16; Lu 18:18) 18 А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си“. (Ex 20:12; De 5:17; Mt 5:21; Lu 18:20; Ro 13:9) 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Mt 6:19; Mt 6:20; Mt 19:21; Lu 12:33; Lu 16:9) 22 Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. 23 А Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Job 31:24; Mt 19:23; Lu 18:24; 1Ti 6:17; Jas 2:5) 24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството! (Job 31:24; Ps 52:7; Ps 62:10; 1Ti 6:17) 25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А те съвсем се зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. (Job 42:2; Jer 32:17; Mt 19:26; Lu 1:37) 28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Mt 19:27; Lu 18:28) 29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, 30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят[1] – вечен живот. (2Ch 25:9; Lu 18:30) 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. (Mt 19:30; Mt 20:10; Lu 13:30) 32 А когато бяха на път, като отиваха за Йерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и онези, които вървяха отзад, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: (Mt 20:17; Mr 8:31; Mr 9:31; Lu 9:22; Lu 18:31) 33 Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; (Mt 20:18; Lu 18:31) 34 и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне. 35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да направиш за нас каквото и да поискаме от Теб. (Mt 20:20) 36 А Той им каза: Какво желаете да направя за вас? 37 Те Му отговориха: Дай ни да седнем – един отдясно на Теб, а друг отляво на Тебе в Твоята слава. 38 А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му казаха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно на Мен или отляво на Мене не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан. (Mt 20:24) 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които са признати за князе на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. (Lu 22:25) 43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, нека ви бъде служител; (Mt 20:26; Mt 20:28; Mr 9:35; Lu 9:48) 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички. (Mr 9:35) 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Mt 20:28; Joh 13:14; Joh 13:15; Php 2:7; 1Ti 2:6; Tit 2:14; 1Pe 5:3) 46 Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. (Mt 20:29; Lu 18:35) 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус. 51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна. 52 А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя. (Mt 9:22; Mr 5:34)