1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. (Mt 9:37; Mt 10:1; Mr 6:7)2И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. (Mt 9:37; Mt 9:38; Joh 4:35; 2Th 3:1)3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. (Mt 10:16)4Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте. (2Ki 4:29; Mt 10:9; Mt 10:10; Mr 6:8; Lu 9:3)5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! (Mt 10:12; Mr 6:10)6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.7И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. (De 24:14; Mt 10:10; Mt 10:11; 1Co 9:4; 1Co 10:27; 1Ti 5:18)8Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат9и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. (Mt 3:2; Mt 4:17; Mt 10:7; Lu 9:2)10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. (Mt 10:14; Lu 9:5; Ac 13:51; Ac 18:6)12Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. (Mt 11:21)
Упреци към непокаялите се градове
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Isa 23:1; Eze 3:6; Eze 26:2; Mt 11:20; Mt 11:21)14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш! (Ge 11:4; De 1:28; Isa 14:13; Jer 51:53; Eze 26:20; Eze 32:18; Mt 11:23)16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. (Nu 16:11; Mt 10:40; Mr 9:37; Lu 9:48; Joh 5:23; Joh 13:20; 1Th 4:8)
Завръщането на седемдесетте ученици
17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. (Lu 10:1)18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. (Joh 12:31; Joh 16:11; Re 9:1; Re 12:8; Re 12:9)19Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. (Mr 16:18; Ac 28:5)20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата. (Ex 32:32; Ps 69:28; Isa 4:3; Da 12:1; Php 4:3; Heb 12:23; Re 13:8; Re 20:12; Re 21:27)21В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. (Isa 32:4; Mt 11:25; 1Co 1:21)22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. (Mt 28:18; Joh 1:18; Joh 3:35; Joh 5:27; Joh 6:44; Joh 6:46; Joh 17:2)23И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. (Mt 13:16)24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. (1Pe 1:10)
Най-голямата заповед
25И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (Mt 19:16; Mt 22:34; Mt 22:35; Mr 12:28; Mr 12:38)26А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?27А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си, както себе си.“ (Le 19:18; De 6:5; Mr 12:29)28Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. (Le 18:5; Ne 9:29; Eze 20:11; Eze 20:13; Eze 20:21; Ac 10:28; Ro 10:5)
Притча за добрия самарянин
29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? (Lu 16:15)30Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. (Ps 38:11)32Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, (Joh 4:9)34приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.36Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?37Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
При Марта и Мария
38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. (Joh 11:1; Joh 12:2; Joh 12:3)39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. (Lu 8:35; Ac 22:3; 1Co 7:32)40А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.41Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея. (Ps 27:4)