Job 37

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Да! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си.2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.3 Праща го под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята;4 след нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му. (Ps 29:3; Ps 68:33)5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; (Job 5:9; Job 9:10; Job 36:26; Re 15:3)6 защото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; (Ps 147:16; Ps 147:17)7 запечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му. (Ps 109:27)8 Тогава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си. (Ps 104:22)9 От пространството си иде бурята и студът – от ветровете, които разпръскват облаците.10 Чрез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват; (Job 38:29; Job 38:30; Ps 147:17; Ps 147:18)11 също гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак,12 които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо – (Ps 148:8)13 било че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва. (Ex 9:18; Ex 9:23; 1Sa 12:18; 1Sa 12:19; 2Sa 21:10; 1Ki 8:45; Ezr 10:9; Job 36:31; Job 38:26; Job 38:27)14 Слушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела. (Ps 11:2)15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?16 Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? (Job 36:4; Job 36:29)17 Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие поради южния вятър,18 можеш ли като Него да разпростреш небето, което като излято огледало е здраво? (Ge 1:6; Isa 44:24)19 Научи ни какво да Му кажем, защото поради невежество[1] ние не можем да наредим думите си.20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне. (Job 36:5; 1Ti 6:16)24 Затова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните[2]. (Mt 10:28; Mt 11:25; 1Co 1:26)