Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
1И Йов продължи още беседата си, като казваше:2О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, (Job 7:3)3когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; (Job 18:6)4както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; (Ps 25:14)5когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;6когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло! (Ge 49:11; De 32:13; De 33:24; Job 20:17; Ps 81:16)7Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.8Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;9първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си; (Job 21:5)10гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им; (Ps 137:6)11ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;12защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник. (Ps 72:12; Pr 21:3; Pr 24:11)13Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.14Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона. (De 24:13; Ps 132:9; Isa 59:17; Isa 61:10; Eph 6:14; 1Th 5:8)15Аз бях очи на слепия и крака на хромия. (Nu 10:31)16Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене. (Pr 29:7)17Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му. (Ps 58:6; Pr 30:14)18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът. (Ps 30:6)19Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми. (Job 18:16; Ps 1:3; Jer 17:8)20Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми е здраво в ръката ми. (Ge 49:24)21Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.22След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;23очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд. (Zec 10:1)24Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат[1] светлостта на лицето ми.25Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.