Job 2 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред ГОСПОДА, между тях дойде и Сатана да се представи пред ГОСПОДА. (Job 1:6) 2 ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. (Job 1:7) 3 После ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. (Job 1:1; Job 1:8; Job 9:17; Job 27:5; Job 27:6)

Job 1:1Job 1:8Job 9:17Job 27:5Job 27:6

4 А Сатана отговори на ГОСПОДА: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си. 5 Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето. (Job 1:11; Job 19:20) 6 ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. (Job 1:12) 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му. (Ps 1:6) 8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. (2Sa 13:19; Job 42:6; Eze 27:30; Mt 11:21)

2Sa 13:19Job 42:6Eze 27:30Mt 11:21

9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. (Job 2:3; Job 21:15) 10 А той и отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си. (Job 1:21; Job 1:22; Ps 39:1; Ro 12:12; Jas 5:10; Jas 5:11)

Job 1:21Job 1:22Ps 39:1Ro 12:12Jas 5:10Jas 5:11

11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат. (Ge 25:2; Ge 36:11; Job 41:11; Pr 17:17; Jer 49:7; Ro 12:15)

Ge 25:2Ge 36:11Job 41:11Pr 17:17Jer 49:7Ro 12:15

12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. (Ge 50:10) 13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.