John 13

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Mt 26:2; Mt 26:17; Mr 14:1; Mr 14:12; Lu 22:7; Joh 12:23; Joh 17:1; Joh 17:11)2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Lu 22:3; Joh 13:27)3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Mt 11:27; Mt 28:18; Joh 3:35; Joh 8:42; Joh 16:28; Joh 17:2; Ac 2:36; 1Co 15:27; Heb 2:8)4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Lu 17:8; Lu 22:27; Php 2:7; Php 2:8)5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Mt 3:14)7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Joh 13:12)8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Joh 3:5; 1Co 6:11; Eph 5:26; Tit 3:5; Heb 10:22)9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Joh 15:3)11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Joh 6:64)12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Mt 23:8; Mt 23:10; Lu 6:46; 1Co 8:6; 1Co 12:3; Php 2:11)14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Lu 22:27; Ro 12:10; Ga 6:1; Ga 6:2; 1Pe 5:5)15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Mt 11:29; Php 2:5; 1Pe 2:21; 1Jo 2:6)16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Mt 10:24; Lu 6:40; Joh 15:20)17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Jas 1:25)18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Ps 41:9; Ps 41:10; Mt 26:23; Joh 13:21; Ac 1:16)19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Joh 14:29; Joh 16:4)20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Mt 10:40; Mt 25:40; Lu 10:16)21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Mt 26:20; Mt 26:21; Mr 14:17; Mr 14:18; Lu 22:21; Joh 12:27; Ac 1:17; 1Jo 2:19)22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Joh 19:26; Joh 20:2; Joh 21:7; Joh 21:20; Joh 21:24)24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Lu 22:3; Joh 6:70)28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Joh 12:6)30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Joh 12:23; Joh 14:13; 1Pe 4:11)32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Joh 12:23; Joh 17:1; Joh 17:4)33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Joh 7:34; Joh 8:21)34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Le 19:18; Joh 15:12; Joh 15:17; Eph 5:2; 1Th 4:9; Jas 2:8; 1Pe 1:22; 1Jo 2:7; 1Jo 2:8; 1Jo 3:11; 1Jo 3:23; 1Jo 4:21)35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1Jo 2:5; 1Jo 4:20)36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Mt 26:31; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 21:18; 2Pe 1:14)37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38 Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Mt 26:33; Mr 14:29; Lu 22:33; Lu 22:34)