1Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:2Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах. (Nu 32:20; De 3:18; Jos 1:16; Jos 1:17)3През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог.4И сега ГОСПОД, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде отвъд Йордан. (Nu 32:33; De 29:8; Jos 13:8)5Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда. Да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа. (De 6:6; De 6:17; De 10:12; De 11:22)6И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.7(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови, (Jos 17:5)8като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви. (Nu 31:27; 1Sa 30:24)9И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя – в земята, която беше тяхно притежание, придобито според ГОСПОДНЕТО слово чрез Моисей. (Nu 32:1; Nu 32:26; Nu 32:29)10И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.11А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните. (De 13:12; Jud 20:12)12И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. (Jud 20:1)13Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар, (Ex 6:25; Nu 25:7; De 13:14; Jud 20:12)14и с него десетима началници, по един началник на бащиния дом за всяко израилско племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилските хиляди. (Nu 1:4)15Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:16Така казва цялото ГОСПОДНЕ общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате ГОСПОДА, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него? (Le 17:8; Le 17:9)17Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя ГОСПОДНЕТО общество, (Nu 25:3; Nu 25:4; De 4:3)18а вие днес искате да се отклоните от следване на ГОСПОДА? Понеже днес отстъпвате от ГОСПОДА, утре Той ще се разгневи против цялото израилско общество. (Nu 16:22)19Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на ГОСПОДА, където стои ГОСПОДНЯТА скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от ГОСПОДА, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог. (Jos 18:1)20Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото израилско общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си. (Jos 7:1; Jos 7:5)21Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на израилските хилядоначалници:22Могъщият Бог ЙЕХОВА, могъщият Бог ЙЕХОВА, Той знае – и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против ГОСПОДА, то нека ГОСПОД да не ни избави днес! (De 10:17; 1Ki 8:39; Job 10:7; Job 23:10; Ps 44:21; Ps 139:1; Ps 139:2; Jer 12:3; 2Co 11:11; 2Co 11:31)23Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам ГОСПОД да отсъди. (De 18:19; 1Sa 20:16)24Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?25Понеже ГОСПОД е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в ГОСПОДА. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.26Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,27а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред ГОСПОДА служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА. (Ge 31:48; De 12:6; De 12:11; De 12:12; De 12:17; De 12:18; De 12:26; De 12:27; Jos 22:34; Jos 24:27)28Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.29ГОСПОД да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му. (De 12:13; De 12:14)30А свещеникът Финеес, началниците на обществото и израилските хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.31И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от ГОСПОДНЯТА ръка. (Le 26:11; Le 26:12; 2Ch 15:2)32Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие.33И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове. (1Ch 29:9; Ne 8:6; Da 2:19; Lu 2:28)34А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че ЙЕХОВА е Бог. (Jos 24:27)