1А ето наследството, което израилтяните взеха в ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (Nu 34:17; Nu 34:18)2С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей. (Nu 26:55; Nu 33:54; Nu 34:13)3Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях. (Jos 13:8; Jos 13:32; Jos 13:33)4Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им. (Ge 48:5; 1Ch 5:1; 1Ch 5:2)5Както ГОСПОД беше заповядал на Моисей, така направиха израилтяните, като разделиха земята. (Nu 35:2; Jos 21:2)6В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил ГОСПОД на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни. (Nu 13:26; Nu 14:24; Nu 14:30; Nu 32:12; De 1:36; De 1:38; Jos 15:17)7Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял. (Nu 13:6; Nu 14:6)8Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно ГОСПОДА, моя Бог. (Nu 13:31; Nu 13:32; Nu 14:24; De 1:28)9Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог. (Nu 13:32; Nu 14:23; Nu 14:24; De 1:36; Jos 1:3)10И така, ГОСПОД ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто ГОСПОД говори това на Моисей, когато Израил се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години. (Nu 14:30)11Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега – да воювам, да излизам и да влизам. (De 31:2; De 34:7)12И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която ГОСПОД каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано ГОСПОД бъде с мен и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза. (Nu 13:28; Nu 13:33; Jos 15:14; Jud 1:20; Ps 18:31; Ps 18:34; Ps 60:12; Ro 8:31)13Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство. (Jos 10:37; Jos 15:13; Jos 21:11; Jos 21:12; Jos 22:6; Jud 1:20; 1Ch 6:55; 1Ch 6:56)14Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Jos 14:8; Jos 14:9; Jos 21:12)15Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война. (Ge 23:2; Jos 11:23; Jos 15:13)