Jeremiah 4

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, (Jer 3:1; Jer 3:22; Joe 2:12) 2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. (Ge 22:18; De 10:20; Ps 72:17; Isa 45:23; Isa 45:25; Isa 48:1; Isa 65:16; Jer 5:2; Zec 8:8; 1Co 1:31; Ga 3:8) 3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. (Ho 10:12; Mt 13:7; Mt 13:22) 4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. (De 10:16; De 30:6; Jer 9:26; Ro 2:28; Ro 2:29; Col 2:11) 5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. (Jer 8:14) 6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. (Jer 1:13; Jer 6:1; Jer 6:22) 7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. (2Ki 24:1; Isa 1:7; Jer 2:15; Jer 5:6; Da 7:4) 8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. (Isa 22:12; Jer 6:26) 9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът[1] на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. (Jer 5:12; Jer 14:13; Eze 14:9; 2Th 2:11) 11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. (Jer 51:1; Eze 17:10; Ho 13:15) 12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. (Jer 1:16) 13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. (De 28:49; Isa 5:28; La 4:19; Ho 8:1; Hab 1:8) 14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? (Isa 1:16; Jas 4:8) 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: (Jer 8:16) 16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против юдейските градове. (Jer 5:15) 17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. (2Ki 25:1; 2Ki 25:4) 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. (Ps 107:17; Jer 2:17; Jer 2:19) 19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. (Isa 15:5; Isa 16:11; Isa 21:3; Isa 22:4; Jer 9:1; Jer 9:10; Lu 19:42) 20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. (Ps 42:7; Jer 10:20; Eze 7:26) 21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. (Ro 16:19) 23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. (Ge 1:2; Isa 24:19) 24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. (Isa 5:25; Eze 38:20) 25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. (Zep 1:3) 26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. (Jer 5:10; Jer 5:18; Jer 30:11; Jer 46:28) 28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. (Nu 23:19; Isa 5:30; Isa 50:3; Jer 7:16; Ho 4:3) 29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. (2Ki 9:30; La 1:2; La 1:19; Eze 23:40) 31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците. (Isa 1:15; La 1:17)