1Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях. (Ec 8:14)2Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне. (Job 21:7; Ps 73:3; Ps 73:12; Ps 73:13; Mal 3:15)3Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.4Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.5Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; (Job 7:8; Job 14:21; Isa 26:14)6също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.7Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти. (Ec 8:15)8Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.9Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето – през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето. (Ec 2:10; Ec 2:24; Ec 3:13; Ec 3:22; Ec 5:18)10Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба[1], където отиваш.11Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая. (Jer 9:23; Am 2:14; Am 2:15)12Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока[2] мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети. (Pr 29:6; Ec 8:7; Lu 12:20; Lu 12:39; Lu 17:16; 1Th 5:3)13И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):14Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили. (2Sa 20:16)15Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.16Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат. (Pr 21:22; Pr 24:5; Ec 7:19; Ec 9:18; Mr 6:2; Mr 6:3)17Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.18Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща. (Jos 7:1; Jos 7:11; Jos 7:12; Ec 9:16)