1Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта – повече от деня на раждането. (Pr 22:1)2По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.3По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. (2Co 7:10)4Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.5По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните; (Ps 141:5; Pr 13:18; Pr 15:31; Pr 15:32)6защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета. (Ps 118:12; Ec 2:2)7Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето. (Ex 23:8; De 16:19)8За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването и; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният. (Pr 14:29)9Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните. (Pr 14:17; Pr 16:32; Jas 1:19)10Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.11Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето; (Job 12:14; Ec 1:15; Isa 14:2)12защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.13Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?14Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него. (De 28:47; Ec 3:4)15Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си. (Ec 8:14)16Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш? (Pr 25:16; Ro 12:3)17Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си? (Job 15:32; Ps 55:23; Pr 10:27)18Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете[1]. (Pr 21:22; Pr 24:5; Ec 9:16; Ec 9:18)19Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началници, които са в града.20Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши. (1Ki 8:46; 2Ch 6:36; Pr 20:9; Ro 3:23; 1Jo 1:8)21И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;22защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.23Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен. (Ro 1:22)24Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери? (Job 28:12; Job 28:20; Ro 11:33; 1Ti 6:16)25Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост. (Ec 1:17; Ec 2:12)26И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете и – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея. (Pr 5:3; Pr 5:4; Pr 22:14)27Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината (Ec 1:1; Ec 1:2)28(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова[2]жени не намерих. (Job 33:23; Ps 12:1)29Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици. (Ge 1:27; Ge 3:6; Ge 3:7)