1Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим: (Ec 1:12; Ec 7:27; Ec 12:8)2Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. (Ps 39:5; Ps 39:6; Ps 62:9; Ps 144:4; Ec 12:8; Ro 8:20)3Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето? (Ec 2:22; Ec 3:9)4Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно. (Ps 104:5; Ps 119:90)5Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява. (Ps 19:5; Ps 19:6)6Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения. (Joh 3:8)7Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно[1] отиват. (Job 38:10; Ps 104:8; Ps 104:9)8Всички неща са досадни – човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане. (Pr 27:20)9Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. (Ec 3:15)10Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.11Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после.
В търсене смисъла на живота
12Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; (Ec 1:1)13и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. (Ge 3:19; Ec 3:10)14Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.15Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои. (Ec 7:13)16Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание. (1Ki 3:12; 1Ki 3:13; 1Ki 4:30; 1Ki 10:7; 1Ki 10:23; Ec 2:9)17И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. (Ec 2:3; Ec 2:12; Ec 7:23; Ec 7:25; 1Th 5:21)18Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал. (Ec 12:12)