1Като се свърши това, първенците дойдоха при мен и казаха: Израелевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи, що се отнася до техните мерзости – мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, йевусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците; (De 12:30; De 12:31; Ezr 6:21; Ne 9:2)2защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, така че святият род се е смесил с народа на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление. (Ex 19:6; Ex 22:31; Ex 34:16; De 7:3; De 7:6; De 14:2; Ne 13:23; 2Co 6:14)3Като чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен. (Job 1:20; Ps 143:4)4Тогава при мене се събраха всички, които треперят от думите на Израилевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва. (Ex 29:39; Ezr 10:3; Isa 66:2)5А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене и, като прострях ръцете си към ГОСПОДА, моя Бог, казах: (Ex 9:29; Ex 9:33)6Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата. (2Ch 28:9; Ps 38:4; Da 9:7; Da 9:8; Re 18:5)7От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес. (De 28:36; De 28:64; Ne 9:30; Ps 106:6; Da 9:5; Da 9:6; Da 9:7; Da 9:8)8И сега за много малко време ГОСПОД, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни. (Ps 13:3; Ps 34:5)9Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е изоставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юдея и Йерусалим. (Ezr 7:28; Ne 9:36; Ps 136:23)10Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото изоставихме заповедите,11които си дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя, осквернена от гнусотиите и от мерзостите на народите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си; (Ezr 6:21)12и така, сега не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги. (Ex 23:32; Ex 34:16; De 7:3; De 23:6; Pr 13:22; Pr 20:7)13А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление, (Ps 103:10)14трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, за да не остане никакъв остатък и никой оцелял? (De 9:8; Ezr 9:2; Ne 13:23; Ne 13:27; Joh 5:14; 2Pe 2:20; 2Pe 2:21)15ГОСПОДИ, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб. (Ne 9:33; Ps 130:3; Da 9:14; Ro 3:19; 1Co 15:17)