1И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях2възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (Mt 22:23; Ac 23:8)3И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;6и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. (Ex 2:14; Mt 21:23; Lu 3:2; Joh 11:49; Joh 18:13; Ac 7:27)7И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, (Lu 12:11; Lu 12:12)9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,10да знаете всички вие и целият израилски народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. (Ac 2:24; Ac 3:6; Ac 3:16)11Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. (Ps 118:22; Isa 28:16; Mt 21:42; Mr 12:10; Lu 20:17; Ro 9:33; 1Pe 2:6)12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[1] човеците, чрез което трябва да се спасим. (Mt 1:21; Ac 10:43; Col 1:14; Col 1:20; 1Th 5:9; 1Ti 2:5; 1Ti 2:6)13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. (Mt 11:25; 1Co 1:27)14А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. (Ac 3:11)15Затова, като им заповядаха да излязат навън от синедриона, се съвещаваха помежду си:16Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. (Joh 11:47; Ac 3:9; Ac 3:10)17Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. (Ac 5:40)19А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; (Ac 5:29)20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (Ac 1:8; Ac 2:32; Ac 22:15; 1Jo 1:1; 1Jo 1:3)21А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. (Mt 21:26; Lu 20:6; Lu 20:19; Lu 22:2; Ac 5:26)22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, (2Ki 19:15)25Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? (Ps 2:1)26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и израилския народ се събраха в този град против Твоя свят Син[2] Исус, Когото си помазал, (Mt 26:3; Mt 26:4; Lu 1:35; Lu 4:18; Lu 22:2; Lu 23:1; Lu 23:8; Joh 10:36)28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. (Mt 26:24; Ac 2:23; Ac 3:18)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, (Ac 9:27; Ac 13:46; Ac 14:3; Ac 19:8; Ac 26:26; Ac 28:31; Eph 6:19)30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. (Ac 2:43; Ac 3:6; Ac 3:16; Ac 5:12)31И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (Ac 2:2; Ac 2:4; Ac 4:29; Ac 16:26)
Общата собственост на благата при първите християни
32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. (Ac 2:44; Ac 5:12; Ro 15:5; Ro 15:6; 2Co 13:11; Php 1:27; Php 2:2; 1Pe 3:8)33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (Ac 1:8; Ac 1:22; Ac 2:47)34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, (Ac 2:45)35и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше според колкото имаше нужда. (Ac 2:45; Ac 4:37; Ac 5:2; Ac 6:1)36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. (Ac 4:34; Ac 4:35; Ac 5:1; Ac 5:2)