1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:2Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.5Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. (Ac 22:3; Ac 24:15; Ac 24:21; Php 3:5)6И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, (Ge 3:15; Ge 22:18; Ge 26:4; Ge 49:10; De 18:15; 2Sa 7:12; Ps 132:11; Isa 4:2; Isa 7:14; Isa 9:6; Isa 40:10; Jer 23:5; Jer 33:14; Eze 34:23; Eze 37:24; Da 9:24; Mic 7:19; Ac 13:32; Ac 23:6; Ro 15:8; Tit 2:13)7до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да стигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! (Lu 2:37; Php 3:11; 1Th 3:10; 1Ti 5:5; Jas 1:1)8Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?9И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; (Joh 16:2; 1Ti 1:13)10което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. (Ac 8:3; Ac 9:1; Ac 9:14; Ac 9:21; Ac 22:4; Ac 22:5; 1Co 15:9; Ga 1:13; 1Ti 1:13)11И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. (Ac 22:19)12По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, (Ac 9:3; Ac 22:6)13по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. (Ac 22:6)14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, (Ac 22:15)17като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, (Ac 22:21)18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. (Isa 35:5; Isa 42:7; Isa 60:1; Lu 1:77; Lu 1:79; Lu 2:32; Joh 1:9; Joh 8:12; Ac 20:32; 2Co 4:4; 2Co 6:14; Eph 1:11; Eph 1:18; Eph 4:18; Eph 5:8; Col 1:12; Col 1:13; 1Th 5:5; 1Pe 2:9; 1Pe 2:25)19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. (Jer 18:8; Eze 33:14; Mt 3:8; Ac 9:20; Ac 9:22; Ac 9:29; Ac 11:26; Ac 13:14; Ac 13:16)21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Ac 21:30; Ac 21:31)22Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, (Lu 24:27; Lu 24:44; Joh 5:46; Ac 24:14; Ac 28:23; Ro 3:21)23а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. (Isa 53:2; Da 9:26; Zec 12:10; Lu 2:32; Lu 24:26; Lu 24:27; Lu 24:46; 1Co 15:20; Col 1:18; Re 1:5)24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. (2Ki 9:11; Joh 10:20; 1Co 1:23; 1Co 2:13; 1Co 2:14; 1Co 4:10)25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.26Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. (Joh 18:20)27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. (Ac 24:27; 1Co 7:7)30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. (Ac 23:9; Ac 23:29; Ac 25:25)32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря. (Ac 25:11)