1После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (Ac 14:6; Ac 19:22; Ro 16:21; 1Co 4:17; Php 2:19; 1Th 1:1; 1Th 3:2; 1Ti 1:2; 2Ti 1:2; 2Ti 1:5)2Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (Ac 6:3)3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (1Co 9:20; Ga 2:3; Ga 5:2)4И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (Ac 15:28; Ac 15:29)5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (Ac 15:41)
Павел отива в Европа
6И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;7и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.8И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (2Co 2:12; 2Ti 4:13)9А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (Ac 10:30)10И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (2Co 2:13)
Проповедта във Филипи
11И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,12и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (Php 1:1)13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И някоя си богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (Lu 24:45)15И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (Ge 19:3; Ge 33:11; Jud 19:21; Lu 24:29; Heb 13:2)
Апостолите Павел и Сила в затвора
16И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (1Sa 28:7; Ac 19:24)17Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (Mt 10:1; Mr 1:25; Mr 1:34; Mr 16:17)19А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (Ac 19:25; Ac 19:26; 2Co 6:5)20И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни, (1Ki 18:17; Ac 17:6)21като проповядват обичаи, които на нас като римляни не е позволено да приемаме или да пазим.22Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (2Co 6:5; 2Co 11:23; 2Co 11:25; 1Th 2:2)23И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.25Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,26внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Ac 4:31; Ac 5:19; Ac 12:7; Ac 12:10)27И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.29Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (Lu 3:10; Ac 2:37; Ac 9:6)31А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (Mr 16:16; Joh 3:16; Joh 3:36; Joh 6:47; 1Jo 5:10)32И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (Lu 5:29; Lu 19:5; Lu 19:6)35А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.36И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (Ac 22:25)38И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха;39и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (Mt 8:34)40А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (Ac 16:14)