1След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. (Ge 27:43; Ge 28:13; Ge 28:19)2Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; (Ge 18:19; Ge 31:19; Ge 31:34; Ex 19:10; Jos 24:2; Jos 24:15; Jos 24:23; 1Sa 7:3)3и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. (Ge 28:20; Ge 31:3; Ge 31:42; Ge 32:7; Ge 32:24; Ps 107:6)4И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. (Jos 24:26; Jud 9:6; Ho 2:13)5След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове. (Ex 15:16; Ex 23:27; Ex 34:24; De 11:25; Jos 2:9; Jos 5:1; 1Sa 14:15; 2Ch 14:14)6И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него. (Ge 28:19; Ge 28:22)7И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[1], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог. (Ge 28:13; Ec 5:4)8По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[2]. (Ge 24:59)9И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови. (Ho 12:4)10Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил. (Ge 17:5; Ge 32:28)11Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти; (Ge 17:1; Ge 17:5; Ge 17:6; Ge 17:16; Ge 28:3; Ge 48:3; Ge 48:4; Ex 6:3)12и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 26:3; Ge 26:4; Ge 28:13)13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори. (Ge 17:22)14И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло. (Ge 28:18)15Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. (Ge 28:19)
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17А като се мъчеше да роди, бабата и каза: Не бой се, защото имаш още един син. (Ge 30:24; 1Sa 4:20)18А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[3], а баща му го наименува Вениамин[4].19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем). (Ge 48:7; Ru 1:2; Ru 4:11; Mic 5:2; Mt 2:6)20И над гроба и Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил. (1Sa 10:2; 2Sa 18:18)21След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.22И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души; (Ge 49:4; 2Sa 16:22; 2Sa 20:3; 1Ch 5:1; 1Co 5:1)23синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон; (Ge 46:8; Ex 1:2)24синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;25а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;26и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
Смърт и погребение на Исаак
27После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престояли. (Ge 13:18; Ge 23:2; Ge 23:19; Jos 14:15; Jos 15:13)28И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.29И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха. (Ge 15:15; Ge 25:8; Ge 25:9; Ge 49:31)