Влезте безплатно

Битие 22

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. (1 Кор 10:13; Евр 11:17; Як 1:12; 1 Пет 1:7) 2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. (2 Лет 3:1; Евр 11:17) 3 И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам видя мястото отдалеч. 5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. (Йн 19:17) 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. (Евр 11:17; Як 2:21) 10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. 12 Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. (Бит 26:5; 1 Цар 15:22; Мих 6:7; Мих 6:8; Як 2:22) 13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам нарече това място Йехова-ире[1]; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли. 15 Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза: 16 В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, (Пс 105:9; Лк 1:73; Евр 6:13; Евр 6:14) 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; (Бит 13:16; Бит 15:5; Бит 24:60; Ер 33:22; Мих 1:9) 18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:3; Бит 22:10; Бит 26:4; Бит 26:5; Д А 3:25; Гал 3:8; Гал 3:9; Гал 3:16; Гал 3:18) 19 И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. (Бит 21:31) 20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: (Бит 11:29) 21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, (Йов 1:1; Йов 32:2) 22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. (Бит 24:15) 24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание