Amos 8

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Това е, което Господ ЙЕХОВА ми показа: Ето кошница със зрели[1] плодове.2 И каза: Какво виждаш, Амосе? Отговорих: Кошница със зрели плодове. Тогава ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Занапред няма вече да ги щадя. (Eze 7:2; Am 7:8)3 И в онзи ден, казва Господ ЙЕХОВА, храмовите песни ще се превърнат във вой, защото труповете ще бъдат много; навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком. (Am 5:23; Am 6:9; Am 6:10)4 Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните и бихте погубвали сиромасите на тази земя, (Ps 14:4; Pr 30:14)5 като казвате: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да изложим на продан пшеница, като смалим ефата, уголемим сикъла и мамим с лъжливи везни? – (Ne 13:15; Ne 13:16; Mic 6:10; Mic 6:11)6 За да купим сиромасите с пари и бедния за един чифт обувки, и да продадем отсевките на пшеницата? (Am 2:6)7 ГОСПОД се закле в онзи, с когото Яков се слави, като каза: Наистина няма никога да забравя което и да било от делата им. (Ho 8:13; Ho 9:9)8 Няма ли да се поклати земята за това и всеки, който живее на нея, да жалее? Така! И тя цяла да се издига като Нил, ще се развълнува и спада пак като Египетската река. (Ho 4:3; Am 9:5)9 В онзи ден, казва Господ ЙЕХОВА, ще направя да залезе слънцето на пладне и ще помрача земята посред бял ден. (Job 5:14; Isa 13:10; Isa 59:9; Isa 59:10; Jer 15:9; Mic 3:6)10 Ще обърна пируванията ви в жалеене и всичките ви песни – в плач; ще сложа вретище на всички кръстове и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене, като за единороден син, и краят му ще бъде като ден на горчивина. (Isa 15:2; Isa 15:3; Jer 6:26; Jer 48:37; Eze 7:18; Eze 27:31; Zec 12:10)11 Ето, идат дни, казва Господ ЙЕХОВА, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите ГОСПОДНИ. (Eze 7:26)12 Те ще се скитат от море до море да търсят словото ГОСПОДНЕ и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят.13 В онзи ден красивите девици и юношите ще примират от жажда.14 Онези, които се кълнат с престъплението на Самария, като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят за Вирсавее живее! – те ще паднат и никога няма да станат вече. (Ho 4:15)