1Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. (Вт 13:12; И Н 22:12; Съд 10:17; Съд 11:11; Съд 18:20; Съд 21:5; 1 Цар 3:20; 1 Цар 7:5; 1 Цар 10:17; 1 Цар 11:7; 2 Цар 3:10; 2 Цар 24:2)2И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ. (Съд 8:10)3И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.4Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме. (Съд 19:15)5А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря. (Съд 19:22; Съд 19:25; Съд 19:26)6Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил. (И Н 7:15; Съд 19:29)7Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си. (Съд 19:30)8Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,9а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;10и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.11И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.12Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас? (Вт 13:14; И Н 22:13; И Н 22:16)13Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните. (Вт 17:12; Вт 19:13; Съд 19:22)14Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.15И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.16Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват. (Съд 3:15; 1 Лет 12:2)17А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.18Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв. (Чис 27:21; Съд 1:1; Съд 20:23; Съд 20:26)19И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.20Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.21А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. (Бит 49:27)22Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.23Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях. (Съд 20:26; Съд 20:27)24И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове. (Съд 20:21)25А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.26Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА. (Съд 20:18)27После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там (И Н 18:1; 1 Цар 4:3; 1 Цар 4:4)28и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. (Вт 10:8; Вт 18:5; И Н 24:33)29Тогава Израил постави засада около Гавая. (И Н 8:4)30И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.31А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.32Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.33Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.34И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше. (И Н 8:14; Ис 47:11)35Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.36И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. (И Н 8:15)37Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча. (И Н 8:19)38А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.39И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.40Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето. (И Н 8:20)41Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.42Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.43Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.44От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.45И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже. (И Н 15:32)46Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.47А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца. (Съд 21:13)48А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.
Die Gemeinde Israels berät über die Strafe gegen Gibea und Benjamin
1Da zogen alle Söhne Israels aus, und die ganze Gemeinde, von Dan bis Beerscheba und vom Land Gilead, wurde versammelt wie ein Mann vor dem HERRN in Mizpa. (И Н 4:13; И Н 18:26; И Н 22:9; И Н 22:12; Съд 11:11; Съд 20:11; Съд 21:1; Съд 21:5; 1 Цар 3:20; 2 Цар 3:10; 2 Цар 17:11; 2 Цар 24:2; 2 Лет 30:5; Пс 16:8; Пс 25:15)2Und die Häupter des ganzen Volkes aus allen Stämmen Israels traten zusammen in der Versammlung des Volkes Gottes: 400 000 Mann Fußvolk, die das Schwert zogen. (Изх 19:5; Лев 26:12)3Aber die Söhne Benjamins hörten, dass die Söhne Israels nach Mizpa hinaufgezogen seien. Und die Söhne Israels sprachen: Sagt, wie ist diese Bosheit geschehen? (Вт 13:14)4Da antwortete der Levit, der Mann der Frau, die getötet worden war, und sprach: Ich kam mit meiner Nebenfrau nach Gibea in Benjamin, um dort über Nacht zu bleiben. (Съд 19:15)5Da machten sich die Bürger von Gibea gegen mich auf und umzingelten meinetwegen bei Nacht das Haus; mich wollten sie töten, und meine Nebenfrau haben sie geschändet, sodass sie gestorben ist. (Съд 19:22)6Da nahm ich meine Nebenfrau und zerstückelte sie und sandte die Stücke in das ganze Land des Erbes Israels, denn sie haben ein Verbrechen und eine Schandtat in Israel begangen. (Съд 19:23; Съд 19:29)7Seht, ihr alle, ihr Söhne Israels, sprecht euch aus und beratet hier! (Съд 19:30)8Da stand das ganze Volk auf wie ein Mann und sprach: Niemand von uns soll in sein Zelt gehen, noch in sein Haus heimkehren; (Пс 110:3; Пс 132:3)9sondern das wollen wir jetzt gegen Gibea tun: gegen sie [ausziehen] nach dem Los! (Пр 16:33)10Wir wollen 10 Männer von 100, und 100 von 1 000, und 1 000 von 10 000 aus allen Stämmen Israels nehmen; die sollen Verpflegung holen für das Volk, damit es kommt und mit Gibea-Benjamin ganz entsprechend seiner Schandtat verfährt, die es in Israel verübt hat! (Лев 18:29; 1 Кор 5:13)11So versammelten sich alle Männer von Israel gegen die Stadt, verbündet wie ein Mann. (Съд 20:1)12Und die Stämme von Israel sandten Männer zu allen Geschlechtern von Benjamin und ließen ihnen sagen: Was ist das für eine böse Tat, die bei euch verübt worden ist? (Вт 13:13; И Н 22:16)13So gebt nun die Männer heraus, die Söhne Belials von Gibea, dass wir sie töten und das Böse aus Israel ausrotten! Aber die Söhne Benjamins wollten nicht auf die Stimme ihrer Brüder, der Söhne Israels, hören; (Вт 17:7; Вт 17:12; 1 Цар 2:25)14sondern sie versammelten sich aus den Städten bei Gibea, um zum Kampf gegen die Söhne Israels auszuziehen. (Чис 20:20; Чис 21:23; Йов 15:25)15Und es wurden an jenem Tag die Söhne Benjamins aus den Städten gemustert: 26 000 Mann, die das Schwert zogen, ohne die Bürger von Gibea; von ihnen wurden 700 gezählt, auserlesene Männer. (Съд 20:25)16Und unter all diesem Volk waren 700 auserlesene Männer, die linkshändig waren; die schleuderten alle einen Stein haargenau, ohne [das Ziel] zu verfehlen. (Съд 3:15; 1 Лет 12:2)17Aber die Zahl der Männer von Israel, ausgenommen Benjamin, war 400 000, die das Schwert zogen, alles tapfere Männer. (Чис 1:45; Чис 26:51; Съд 20:2; 1 Цар 11:8; 2 Лет 17:14)18Und die Söhne Israels machten sich auf und zogen hinauf nach Bethel; und sie befragten Gott und sprachen: Wer von uns soll zuerst hinaufziehen zum Kampf mit den Söhnen Benjamins? Und der HERR sprach: Juda zuerst! (Бит 49:8; Чис 27:21; Съд 1:1; Съд 1:2; Съд 20:23; Съд 20:26)
Der Kampf der Israeliten gegen Benjamin
19Da machten sich die Söhne Israels am Morgen auf und lagerten sich vor Gibea. (И Н 3:1; И Н 6:12; И Н 7:16)20Und die Männer von Israel zogen aus, um mit Benjamin zu kämpfen, und stellten sich in Schlachtordnung auf zum Kampf gegen Gibea. (Съд 20:9)21Da zogen die Söhne Benjamins aus Gibea heraus und streckten an jenem Tag unter Israel 22 000 Mann zu Boden. (Бит 49:27; Ос 10:9)22Aber das Volk stärkte sich, die Männer von Israel, und sie stellten sich wieder in Schlachtordnung auf, am gleichen Ort, wo sie sich am Tag zuvor aufgestellt hatten. (Съд 20:17)23Und die Söhne Israels gingen hinauf und weinten vor dem HERRN bis zum Abend und sprachen: Sollen wir wieder hinziehen, um mit unseren Brüdern, den Söhnen Benjamins, zu kämpfen? Und der HERR sprach: Zieht hinauf gegen sie! (И Н 7:6; Съд 20:26; Пс 78:34; Ис 26:16; Мт 10:37)24Als nun tags darauf die Söhne Israels gegen die Söhne Benjamins anrückten,25da zogen die Benjaminiter wieder aus Gibea heraus, ihnen entgegen, am zweiten Tag, und streckten von den Söhnen Israels weitere 18 000 Mann zu Boden, die alle das Schwert zogen. (Съд 20:21)26Da zogen alle Söhne Israels und alles Volk hinauf und kamen nach Bethel; und sie weinten und blieben dort vor dem HERRN und fasteten an jenem Tag bis zum Abend und opferten Brandopfer und Friedensopfer vor dem HERRN. (Бит 28:19; И Н 8:31; Съд 20:18; 1 Цар 7:6; 2 Цар 6:17; Ер 33:11; Йоил 2:12; Фил 4:6)27Und die Söhne Israels befragten den HERRN; denn zu jener Zeit war die Bundeslade Gottes dort. (Чис 10:33; И Н 3:3; 2 Цар 6:12; 2 Цар 7:2; 2 Лет 6:41)28Und Pinehas, der Sohn Eleasars, des Sohnes Aarons, stand vor Ihm zu jener Zeit[1]. Und sie fragten: Sollen wir nochmals ausziehen, um mit unseren Brüdern, den Söhnen Benjamins, zu kämpfen, oder sollen wir es lassen? Der HERR sprach: Zieht hinauf, denn morgen will ich sie in eure Hand geben! (Чис 25:7; Вт 10:8; Вт 18:5; И Н 11:6; И Н 22:13; И Н 24:33; Съд 1:2; Съд 20:23; 1 Цар 23:2; Пс 40:9; Пс 143:10)29Da legten die Söhne Israels einen Hinterhalt rings um Gibea her. (И Н 8:2; И Н 8:4)30Danach zogen die Söhne Israels am dritten Tag gegen die Söhne Benjamins hinauf und stellten sich in Schlachtordnung gegen Gibea auf, wie zweimal zuvor. (Съд 20:14; Съд 20:19)31Da zogen die Söhne Benjamins heraus, dem Volk entgegen, und nachdem sie von der Stadt abgeschnitten worden waren, fingen sie an, etliche vom Volk zu erschlagen und zu töten, etwa 30 Mann von Israel, wie zweimal zuvor, auf den Landstraßen, von denen eine nach Bethel, die andere auf dem Feld nach Gibea führt. (И Н 7:5; И Н 8:14; Съд 19:13; Ис 10:29)32Da sprachen die Söhne Benjamins: Sie sind vor uns geschlagen wie zuvor! Aber die Söhne Israels sprachen: Lasst uns fliehen, damit wir sie von der Stadt abschneiden gegen die Landstraßen hin! (И Н 8:15)33Da machten sich alle Männer Israels auf von ihrem Ort und stellten sich in Schlachtordnung auf bei Baal-Tamar; aber der Hinterhalt Israels brach von seinem Standort, aus dem Feld von Gibea, hervor. (И Н 8:18)34Und 10 000 auserlesene Männer aus ganz Israel kamen gegen Gibea, als der Kampf hart war; jene aber merkten nicht, dass ihnen das Unheil nahte. (И Н 8:14; И Н 8:21; Екл 9:12; Ис 47:11)35Und der HERR schlug Benjamin vor Israel, sodass die Söhne Israels an jenem Tag 25 100 Mann von Benjamin erschlugen, die das Schwert zogen. (Съд 20:15; Съд 20:44; Йов 20:5)36Und die Söhne Benjamins sahen, dass sie geschlagen waren. Die Männer von Israel aber hatten Benjamin Raum gegeben; denn sie verließen sich auf den Hinterhalt, den sie bei Gibea bestellt hatten. (И Н 8:20)37Und der Hinterhalt eilte und überfiel Gibea und zog aus und schlug die ganze Stadt mit der Schärfe des Schwertes. (Съд 20:34)38Aber die Männer von Israel hatten mit dem Hinterhalt die Abrede getroffen, dass dieser einen starken Rauch aus der Stadt aufsteigen lassen sollte. (И Н 8:4; И Н 8:20)39Darum wandten sich die Männer von Israel im Kampf [zur Flucht], und Benjamin fing an, etwa 30 Mann von Israel zu schlagen und zu töten; denn sie dachten: Sie sind wieder vor uns geschlagen wie im vorigen Kampf. (Съд 20:31; Съд 20:32; Пс 78:9)40Als aber von der Stadt der Rauch wie eine Säule aufzusteigen begann, sah Benjamin hinter sich, und siehe, da flammte von der ganzen Stadt Feuer auf zum Himmel! (Бит 19:28; И Н 8:20)41Nun wandten sich die Männer von Israel um; die Männer von Benjamin aber waren bestürzt; denn sie sahen, dass das Unheil sie getroffen hatte. (Ис 13:8; 1 Сол 5:3)42Sie wandten sich zwar vor den Männern Israels auf den Weg zur Wüste, aber der Kampf folgte ihnen; und die, welche aus den Städten kamen, nahmen sie in die Mitte und machten sie nieder. (Ос 9:9; Ос 10:9)43Und sie umzingelten Benjamin, verfolgten sie bis Menucha und zertraten sie bis vor Gibea, gegen Sonnenaufgang. (И Н 8:20)44Und von Benjamin fielen 18 000 Mann, alles tapfere Männer. (Пс 76:6)45Da wandten sie sich um und flohen gegen die Wüste an den Felsen Rimmon. Aber jene schlugen auf den Straßen 5 000 Mann und setzten ihnen nach bis Gideom und schlugen von ihnen [noch] 2 000 Mann. (1 Лет 6:62; Зах 14:10)46So fielen an jenem Tag von Benjamin im Ganzen 25 000 Mann, die das Schwert gezogen hatten, lauter tapfere Männer. (Съд 20:15; Съд 20:35)47Nur 600 Mann wandten sich um und entflohen zur Wüste, zum Felsen Rimmon, und verblieben auf dem Felsen Rimmon vier Monate lang. (Съд 21:13)48Und die Männer Israels kehrten zurück zu den Kindern Benjamins und schlugen mit der Schärfe des Schwertes alles, was in den Städten war, vom Menschen bis zum Vieh, alles, was man fand; auch alle vorhandenen Städte verbrannten sie mit Feuer. (Вт 13:15)