3 Царе 17 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Пророк Илия и сушата в Израил

1 А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. (Вт 10:8; 4 Цар 3:14; Лк 4:25; Як 5:17)

Вт 10:84 Цар 3:14Лк 4:25Як 5:17

2 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Илия и вдовицата от Сарепта

8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. (Авд 1:20; Лк 4:26) 10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия. 11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. 12 А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем. 13 Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, 14 защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята. 15 И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? (Лк 5:8) 19 А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! (4 Цар 4:34; 4 Цар 4:35) 22 И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. (Евр 11:35) 23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив. 24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина. (Йн 3:2; Йн 16:30)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Famine annoncée par Elie

1 Elie le Thishbite, l'un des habitants de Galaad, dit à Achab: «L'Eternel, le Dieu d'Israël, dont je suis le serviteur est vivant! Il n'y aura ces années-ci pas de rosée ni de pluie, sauf sur ma parole.» 2 Puis la parole de l'Eternel fut adressée à Elie: 3 «Pars d'ici en direction de l'est et cache-toi près du torrent de Kerith, qui se trouve en face du Jourdain. 4 Tu boiras de l'eau du torrent et c'est aux corbeaux que j'ai ordonné de te nourrir là.» 5 Elie partit et se conforma à la parole de l'Eternel: il alla s'installer près du torrent de Kerith, qui se trouve en face du Jourdain. 6 Les corbeaux lui apportaient du pain et de la viande matin et soir, et il buvait de l'eau du torrent. 7 Mais au bout d'un certain temps, le torrent fut à sec, car il n'était pas tombé de pluie dans le pays. 8 Alors la parole de l'Eternel lui fut adressée: 9 «Lève-toi, va à Sarepta, qui appartient au territoire de Sidon, et installe-toi là. J'y ai ordonné à une femme veuve de te nourrir.» 10 Il se leva et partit à Sarepta. En arrivant à l'entrée de la ville, il y vit une femme veuve en train de ramasser du bois. Il l'appela et dit: «Je t'en prie, va me chercher un peu d'eau dans une cruche, afin que je boive.» 11 Et elle alla en chercher. Il l'appela de nouveau et dit: «Je t'en prie, apporte-moi un morceau de pain dans ta main.» 12 Et elle répondit: «L'Eternel, ton Dieu, est vivant! Je n'ai rien de cuit, je n'ai qu'une poignée de farine dans un pot et un peu d'huile dans une cruche. Je suis en train de ramasser deux morceaux de bois, puis je rentrerai et je préparerai cela pour mon fils et pour moi. Nous le mangerons, après quoi nous mourrons.» 13 Elie lui dit: «N'aie pas peur, rentre et fais comme tu l'as dit. Seulement, prépare-moi d'abord avec cela un petit gâteau et apporte-le-moi. Ensuite, tu en feras pour ton fils et pour toi. 14 En effet, voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: ‘La farine qui est dans le pot ne manquera pas et l'huile qui est dans la cruche ne diminuera pas, jusqu'au jour où l'Eternel fera tomber de la pluie sur le pays.’» 15 Elle partit et se conforma à la parole d'Elie. Et pendant longtemps elle eut de quoi manger, ainsi que sa famille et Elie. 16 La farine qui était dans le pot ne manqua pas et l'huile qui était dans la cruche ne diminua pas, conformément à la parole que l'Eternel avait prononcée par l'intermédiaire d'Elie. 17 Après ces événements, le fils de cette maîtresse de maison tomba malade. Sa maladie fut si violente qu'il cessa de respirer. 18 La femme dit alors à Elie: «Que me veux-tu, homme de Dieu? Es-tu venu chez moi pour rappeler le souvenir de ma faute et pour faire mourir mon fils?» 19 Il lui répondit: «Donne-moi ton fils.» Et il le prit des bras de la femme, le monta dans la chambre à l'étage où il logeait et le coucha sur son lit. 20 Puis il fit appel à l'Eternel et dit: «Eternel, mon Dieu, est-ce que tu vas faire du mal, au point de faire mourir son fils, même à cette veuve qui m'a accueilli chez elle?» 21 Puis il s'étendit trois fois sur l'enfant, fit appel à l'Eternel et dit: «Eternel, mon Dieu, je t'en prie, que l'âme de cet enfant revienne en lui!» 22 L'Eternel écouta Elie: l'âme de l'enfant revint en lui et il retrouva la vie. 23 Elie prit l'enfant, le descendit de la chambre jusque dans la maison et le donna à sa mère en lui disant: «Vois, ton fils est vivant.» 24 La femme dit alors à Elie: «Je reconnais maintenant que tu es un homme de Dieu et que la parole de l'Eternel dans ta bouche est vraie.»