2 Царе 2 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Помазване на Давид за цар над Юдея

1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон. (Съд 1:1; 1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:7; 1 Цар 30:8; 1 Цар 30:31; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:1; 2 Цар 5:3; 3 Цар 2:11)

Съд 1:11 Цар 23:21 Цар 23:41 Цар 23:91 Цар 30:71 Цар 30:81 Цар 30:312 Цар 2:112 Цар 5:12 Цар 5:33 Цар 2:11

2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 30:5) 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове. (1 Цар 27:2; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)

1 Цар 27:21 Цар 27:31 Цар 30:11 Лет 12:1

4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. (1 Цар 31:11; 1 Цар 31:13; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:5)

1 Цар 31:111 Цар 31:132 Цар 2:112 Цар 5:5

5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. (Рут 2:20; Рут 3:10; Пс 115:15)

Рут 2:20Рут 3:10Пс 115:15

6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това. (2 Тим 1:16; 2 Тим 1:18)

2 Тим 1:162 Тим 1:18

7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между Юдея и Израил

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим, (1 Цар 14:50) 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил 10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11) 12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. (И Н 18:25) 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. (Ер 41:12) 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат. 15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. 16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим^[1], което е в Гаваон. 17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. 18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо^[2] като полска сърна. (1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14)

1 Лет 2:161 Лет 12:8Пс 18:33П П 2:17П П 8:14

19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. 22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)

2 Цар 3:272 Цар 4:62 Цар 20:10

24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. 25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си? 27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. (2 Цар 2:14; Пр 17:14) 28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече. 29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже. 32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Sacre de David et d'Ish-Bosheth

1 Après cela, David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je monter dans une des villes de Juda?» L'Eternel lui répondit: «Monte.» David dit: «Où dois-je monter?» Et l'Eternel répondit: «A Hébron.» 2 David y monta alors avec ses deux femmes, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal. 3 David y fit aussi monter ceux qui étaient à ses côtés, chacun avec sa famille, et ils habitèrent dans les villes qui dépendaient d'Hébron. 4 Les hommes de Juda vinrent et c'est là qu'ils consacrèrent par onction David comme roi sur la communauté de Juda. On informa David que c'étaient les habitants de Jabès en Galaad qui avaient enterré Saül. 5 Il leur envoya alors des messagers pour leur dire: «Soyez bénis de l'Eternel, puisque vous avez fait preuve d'une telle bonté envers Saül, votre maître, et que vous l'avez enterré. 6 Que l'Eternel agisse maintenant envers vous avec bonté et fidélité. Moi aussi, je vous ferai du bien, puisque vous avez agi de cette manière. 7 Que vos mains se fortifient! Soyez de vaillants hommes! En effet, votre maître Saül est mort et c'est moi que la communauté de Juda a désigné par onction comme roi sur elle.» 8 Cependant Abner, fils de Ner et chef de l'armée de Saül, avait pris Ish-Bosheth, le fils de Saül, et l'avait fait passer à Mahanaïm. 9 Il l'avait proclamé roi sur Galaad, sur les Asérites, sur Jizreel, sur Ephraïm, sur Benjamin et sur tout Israël. 10 Ish-Bosheth, fils de Saül, était âgé de 40 ans lorsqu'il devint roi d'Israël et il régna 2 ans. Seule la communauté de Juda suivit David. 11 La période pendant laquelle David régna à Hébron sur la communauté de Juda fut de 7 ans et 6 mois. 12 Abner, fils de Ner, et les serviteurs d'Ish-Bosheth, le fils de Saül, sortirent de Mahanaïm en direction de Gabaon. 13 Joab, le fils de Tseruja, et les serviteurs de David se mirent eux aussi en marche. Ils se rencontrèrent près de l'étang de Gabaon et ils s'arrêtèrent, les uns d'un côté de l'étang, les autres de l'autre. 14 Abner dit à Joab: «Que les jeunes se lèvent donc et combattent devant nous!» Joab répondit: «Qu'ils se lèvent!» 15 Ils se levèrent et s'avancèrent en nombre égal: 12 pour Benjamin et Ish-Bosheth, le fils de Saül, et 12 serviteurs de David. 16 Chacun attrapa son adversaire par la tête et lui enfonça son épée dans le côté; ils tombèrent tous ensemble. On appela alors cet endroit, qui se trouve près de Gabaon, Helkath-Hatsurim. 17 Il y eut ce jour-là un combat très rude, au cours duquel Abner et les hommes d'Israël furent battus par les serviteurs de David. 18 Les trois fils de Tseruja, Joab, Abishaï et Asaël, se trouvaient là. Asaël était agile comme une gazelle sauvage. 19 Il poursuivit Abner sans se détourner de lui pour aller à droite ou à gauche. 20 Abner regarda derrière lui et dit: «Est-ce toi, Asaël?» Il répondit: «C'est moi.» 21 Abner lui dit: «Détourne-toi à droite ou à gauche! Attrape un de ces jeunes gens et prends ses dépouilles.» Mais Asaël ne voulut pas se détourner de lui. 22 Abner insista auprès d'Asaël: «Ecarte-toi de moi! Pourquoi devrais-je te frapper et t'abattre? Comment pourrais-je ensuite regarder ton frère Joab en face?» 23 Mais Asaël refusa de s'écarter. Alors Abner le frappa au ventre avec l'extrémité inférieure de sa lance, et la lance sortit par-derrière. Il tomba et mourut sur place. Tous ceux qui arrivaient à l'endroit où Asaël était tombé mort s'y arrêtaient. 24 Joab et Abishaï poursuivirent Abner, et le soleil se couchait quand ils arrivèrent à la colline d'Amma, qui se trouve en face de Guiach, sur le chemin du désert de Gabaon. 25 Les Benjaminites se rassemblèrent derrière Abner pour former un seul bloc et ils s'arrêtèrent au sommet d'une colline. 26 Abner cria à Joab: «L'épée va-t-elle nous dévorer indéfiniment? Ne sais-tu pas que cela débouchera sur de l'amertume? Quand diras-tu enfin à ton peuple de ne plus poursuivre ses frères?» 27 Joab répondit: «Dieu est vivant! Si tu n'avais pas parlé, l'armée n'aurait pas cessé de poursuivre ses frères avant le matin.» 28 Il sonna alors de la trompette et toute l'armée s'arrêta. Ils cessèrent de poursuivre Israël et de combattre. 29 Abner et ses hommes marchèrent toute la nuit dans la plaine. Ils passèrent le Jourdain, traversèrent tout le Bithron et arrivèrent à Mahanaïm. 30 Joab mit fin à leur poursuite d'Abner et rassembla toute l'armée. Il manquait 19 serviteurs de David et Asaël. 31 Cependant, les serviteurs de David avaient frappé à mort 360 des hommes de Benjamin et d'Abner. 32 Ils emportèrent Asaël et l'enterrèrent dans le tombeau de son père à Bethléhem. Puis Joab et ses hommes marchèrent toute la nuit, et ils arrivèrent à Hébron au lever du jour.