Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
1Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. (2 Цар 14:5; 3 Цар 20:35; Пс 51:1; Ис 5:3)2Богатият имаше много овце и говеда,3а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.4И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.5Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт.6Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. (Изх 22:1; Лк 19:8)7Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка. (1 Цар 16:13)8Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.9Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. (Чис 15:31; 1 Цар 15:19; 2 Цар 11:15; 2 Цар 11:27)10Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. (Ам 7:9)11Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце. (Вт 28:30; 2 Цар 16:22)12Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. (2 Цар 16:22)13Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш. (1 Цар 15:24; 2 Цар 24:10; Йов 7:20; Йов 7:21; Пс 32:1; Пс 32:5; Пс 51:4; Пр 28:13; Мих 7:18; Зах 3:4)14Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. (Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:21; Рим 2:24)15И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.16И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята. (2 Цар 13:31)17И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.18На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!19Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.20Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. (Рут 3:3; Йов 1:20)21А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!22А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? (Ис 38:1; Ис 38:5; Йона 3:9)23Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. (Йов 7:8)
Раждането на Соломон
24След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби (1 Лет 22:9; Мт 1:6)25и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[1], заради ГОСПОДА.
Победа над амонците
26А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. (1 Лет 20:1)27И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите. (Вт 3:11)28Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.29Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.30Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка. (1 Лет 20:2)31Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
2 Царе 12
Segond 21
от Société Biblique de Genève1L'Eternel envoya Nathan vers David. Il vint donc le trouver et lui dit: «Il y avait dans une ville deux hommes, l'un riche et l'autre pauvre.2Le riche avait des brebis et des bœufs en très grand nombre.3Le pauvre n'avait rien du tout, sauf une petite brebis, qu'il avait achetée. Il la nourrissait et elle grandissait chez lui avec ses enfants. Elle mangeait de son pain, buvait dans sa coupe et dormait contre lui. Il la considérait comme sa fille.4Un voyageur est arrivé chez l'homme riche, mais le riche n'a pas voulu toucher à ses brebis ou à ses bœufs pour préparer un repas au voyageur venu chez lui: il a pris la brebis du pauvre et l'a préparée pour l'homme qui était venu chez lui.»5La colère de David s'enflamma violemment contre cet homme et il dit à Nathan: «L'Eternel est vivant! L'homme qui a fait cela mérite la mort.6En outre il remplacera la brebis par 4 autres, puisqu'il a commis cet acte et s'est montré sans pitié.»7Nathan déclara alors à David: «C'est toi qui es cet homme-là! Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: Je t'ai désigné par onction comme roi sur Israël et je t'ai délivré de Saül.8Je t'ai donné la famille de ton maître, j'ai mis ses femmes contre ta poitrine et je t'ai donné la communauté d'Israël et de Juda. Si cela avait été trop peu, j'y aurais encore ajouté.9Pourquoi donc as-tu méprisé la parole de l'Eternel en faisant ce qui est mal à mes yeux? Tu as tué par l'épée Urie le Hittite, tu as pris sa femme pour faire d'elle ta femme et lui, tu l'as tué sous les coups d'épée des Ammonites.10Désormais, puisque tu m'as méprisé et que tu as pris la femme d'Urie le Hittite pour faire d'elle ta femme, l'épée ne s'éloignera plus de ton foyer.11Voici ce que dit l'Eternel: Je vais faire sortir de ta propre famille le malheur contre toi et je vais prendre sous tes yeux tes propres femmes pour les donner à un autre, qui couchera au grand jour avec elles.12En effet, tu as agi en secret, mais moi, c'est en présence de tout Israël et en plein jour que je ferai cela.»13David dit à Nathan: «J'ai péché contre l'Eternel!» Nathan lui répondit: «L'Eternel pardonne ton péché, tu ne mourras pas.14Cependant, parce que tu as fait blasphémer les ennemis de l'Eternel en commettant cet acte, le fils qui t'est né mourra.»15Nathan retourna chez lui. L'Eternel frappa l'enfant que la femme d'Urie avait donné à David, et il fut gravement malade.16David pria Dieu pour l'enfant et jeûna. Lorsqu'il rentra, il passa la nuit couché par terre.17Les responsables du palais insistèrent auprès de lui pour qu'il se relève, mais il refusa et il ne mangea rien avec eux.18Le septième jour, l'enfant mourut. Les serviteurs de David avaient peur de lui annoncer que l'enfant était mort, car ils se disaient: «Lorsque l'enfant était encore vivant, nous lui avons parlé et il ne nous a pas écoutés. Comment oserons-nous lui dire que l'enfant est mort? Il réagira mal.»19David s'aperçut que ses serviteurs parlaient tout bas entre eux et comprit que l'enfant était mort. Il leur demanda: «L'enfant est-il mort?» Ils répondirent: «Il est mort.»20Alors David se releva. Il se lava, se parfuma et changea d'habits. Puis il se rendit dans la maison de l'Eternel et s'y prosterna. De retour chez lui, il demanda qu'on lui serve à manger et il mangea.21Ses serviteurs lui dirent: «Que signifie ta façon d'agir? Tant que l'enfant était vivant, tu jeûnais et tu pleurais. Maintenant qu'il est mort, tu te relèves et tu manges!»22Il répondit: «Lorsque l'enfant était encore vivant, je jeûnais et je pleurais, car je me disais: ‘Qui sait? Peut-être l'Eternel me fera-t-il grâce et peut-être l'enfant restera-t-il en vie.’23Maintenant qu'il est mort, pourquoi jeûner? Puis-je le faire revenir? C'est moi qui irai le retrouver, mais lui ne reviendra pas vers moi.»24David consola sa femme Bath-Shéba, et il alla vers elle et coucha avec elle. Elle mit au monde un fils qu'elle appela Salomon et que l'Eternel aima.25Il le confia au prophète Nathan et celui-ci l'appela Jedidja[1] à cause de l'Eternel.
Prise de Rabba par David et Joab
26Joab combattait toujours à Rabba, la capitale des Ammonites, et il s'empara du quartier royal.27Il envoya alors des messagers à David pour lui dire: «J'ai attaqué Rabba et je me suis déjà emparé du quartier des eaux.28Rassemble maintenant le reste du peuple, campe près de la ville et prends-la. Si je m'en empare moi-même, la gloire risque de m'en revenir.»29David rassembla tout le peuple et marcha vers Rabba. Il l'attaqua et s'en empara.30Il retira la couronne de la tête de son roi; elle était faite d'une trentaine de kilos d'or et était garnie de pierres précieuses. On la mit sur la tête de David, qui emporta de la ville un très grand butin.31Il déporta ses habitants et les affecta au maniement des scies, des pics de fer et des haches de fer, ou encore les fit travailler au moule à briques. Il traita de la même manière toutes les villes des Ammonites. Puis David retourna à Jérusalem avec tout le peuple.