1След това царят на амонците умря и вместо него се възцари синът му Анун. (1 Лет 19:1)2Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Анун, Наасовия син, както баща му показа благост към мен. И така, Давид прати слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,3първенците на амонците казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, за да го съсипе?4Затова Анун хвана Давидовите слуги, обръсна половината от брадите им и отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати. (Ис 20:4; Ис 47:2)5А когато известиха това на Давид, той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато порастат брадите ви, и тогава се върнете.6А амонците, като видяха, че станаха омразни на Давид, пратиха и наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди души от товските мъже. (Бит 34:30; Изх 5:21; 1 Цар 13:4; 2 Цар 8:3; 2 Цар 8:5)7Когато Давид чу това, прати Йоав и цялото множество силни мъже. (2 Цар 23:8)8И амонците излязоха и се строиха за бой при входа на портата, а сирийците от Сова и Реов и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето. (2 Цар 10:6)9А Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, избра войни измежду всички отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;10а останалото множество предаде в ръката на брат си Ависей, който ги опълчи против амонците.11Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.12Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог, а ГОСПОД нека извърши, каквото Му се вижда угодно. (Вт 31:6; 1 Цар 3:18; 1 Цар 4:9; 1 Кор 16:13)13И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; а те побегнаха от тях.14Когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха от Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.15А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израил, пак се събраха всички заедно.16Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха отвъд реката; и те дойдоха в Елам, начело със Совак, военачалника на Адарезер.17И когато това бе известено на Давид, той събра целия Израил, премина Йордан и дойде в Елам. А сирийците се опълчиха срещу Давид и влязоха в битка с него.18Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници и порази военачалника им Совак, и той умря там. (1 Лет 19:16; 1 Лет 19:18)19И така, всички царе, подвластни на Адарезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Израил и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците. (1 Цар 8:6)
1Après cela, le roi des Ammonites mourut et son fils Hanun devint roi à sa place.2David se dit: «Je vais montrer de la bonté envers Hanun, le fils de Nachash, tout comme son père en a montré envers moi.» Et il envoya ses serviteurs le consoler au sujet de son père. Lorsque les serviteurs de David arrivèrent dans le pays des Ammonites,3les chefs des Ammonites dirent à leur maître Hanun: «Penses-tu que ce soit pour honorer ton père que David t'envoie des consolateurs? N'est-ce pas pour faire une reconnaissance de la ville, pour l'explorer et la détruire, qu'il envoie ses serviteurs vers toi?»4Alors Hanun arrêta les serviteurs de David, leur fit raser la moitié de la barbe et fit couper leurs habits par le milieu jusqu'en haut des cuisses. Puis il les renvoya.5On en informa David et il envoya des messagers à leur rencontre, car ces hommes étaient couverts de honte. Le roi leur fit dire: «Restez à Jéricho jusqu'à ce que votre barbe ait repoussé et ne revenez qu'ensuite.»6Voyant qu'ils avaient provoqué le dégoût de David, les Ammonites firent engager 20'000 fantassins chez les Syriens de Beth-Rehob et chez ceux de Tsoba, 1000 hommes chez le roi de Maaca et 12'000 chez les habitants de Tob.7A cette nouvelle, David envoya contre eux Joab et toute l'armée, les hommes vaillants.8Les Ammonites sortirent de leurs villes et se rangèrent en ordre de bataille à l'entrée de la ville. Les Syriens de Tsoba et de Rehob ainsi que les hommes de Tob et de Maaca étaient à part dans la campagne.9Joab vit qu'il avait à combattre par-devant et par-derrière. Il choisit alors sur toute l'élite d'Israël un groupe qu'il plaça en face des Syriens.10Il plaça le reste du peuple sous le commandement de son frère Abishaï, pour qu'il s'oppose aux Ammonites.11Il lui dit: «Si les Syriens sont plus forts que moi, tu viendras à mon secours, et si les Ammonites sont plus forts que toi, je viendrai au tien.12Sois fort, montrons du courage pour notre peuple et pour les villes de notre Dieu, et que l'Eternel fasse ce qui lui semblera bon!»13Joab s'avança avec sa troupe pour attaquer les Syriens, et ceux-ci prirent la fuite devant lui.14Quand les Ammonites virent que les Syriens s'étaient enfuis, ils prirent eux aussi la fuite devant Abishaï et rentrèrent dans la ville. Joab s'éloigna des Ammonites et revint à Jérusalem.15Voyant qu'ils avaient été battus par Israël, les Syriens regroupèrent leurs forces.16Hadadézer envoya chercher les Syriens qui habitaient de l'autre côté de l'Euphrate. Ils arrivèrent à Hélam, avec à leur tête Shobac, le chef de l'armée d'Hadadézer.17On l'annonça à David, qui rassembla tout Israël, passa le Jourdain et vint à Hélam. Les Syriens se rangèrent en ordre de bataille face à David et combattirent contre lui,18mais ils prirent la fuite devant Israël. David tua parmi eux l'équipage de 700 chars et 40'000 cavaliers. Il frappa aussi Shobac, le chef de leur armée, qui mourut sur place.19Tous les rois soumis à Hadadézer, se voyant battus par Israël, firent la paix avec les Israélites et leur furent asservis. Quant aux Syriens, ils n'osèrent plus se porter au secours des Ammonites.