1При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,2че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. (Мк 12:44; Рим 12:8)3Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,4като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване[1], дано да участват и те в служението на светиите. (Д А 11:29; Д А 24:17; Рим 15:25; Рим 15:26; 1 Кор 16:1; 1 Кор 16:3; 1 Кор 16:4; 2 Кор 9:1)5И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;6така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. (2 Кор 8:17; 2 Кор 12:18)7И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. (1 Кор 1:5; 1 Кор 12:8; 2 Кор 9:8)8Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. (1 Кор 7:6)9Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Мт 8:20; Лк 2:7; Лк 9:58; Йн 1:16; Фил 2:6; Фил 2:7)10И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, (Пр 19:17; Мт 10:42; 1 Кор 7:25; 1 Кор 9:4; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19; Евр 13:16)11да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.12Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма. (Мк 12:43; Мк 12:44; Лк 21:3)13Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;14но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,15според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ (Изх 16:18)
Изпращането на Тит в Коринт
16Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;17защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. (2 Кор 8:6)18Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви; (2 Кор 12:18)19и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие, (1 Кор 16:3; 1 Кор 16:4; 2 Кор 4:15)20като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,21понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците. (Пр 3:4; Рим 12:17; Фил 4:8; 1 Пет 2:12)22Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.23Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос. (Фил 2:25)24И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас. (2 Кор 7:14; 2 Кор 9:2)
Exemple des Eglises de Macédoine et mission de Tite
1Par ailleurs, frères et sœurs, nous vous faisons connaître la grâce que Dieu a accordée aux Eglises de la Macédoine:2au milieu même de la grande épreuve de leur souffrance, leur joie débordante et leur pauvreté profonde les ont conduits à faire preuve d'une très grande générosité.3Je l'atteste, ils ont donné volontairement selon leurs moyens, et même au-delà de leurs moyens,4et c'est avec beaucoup d'insistance qu'ils nous ont demandé la grâce de prendre part à ce service en faveur des saints.5Ils ont fait plus que ce que nous espérions, car ils se sont d'abord donnés eux-mêmes au Seigneur, puis à nous, par la volonté de Dieu.6Nous avons donc encouragé Tite à parachever, chez vous aussi, ce geste de générosité, comme il l'avait d'ailleurs commencé.7De votre côté, vous avez tout en abondance: la foi, la parole, la connaissance, le zèle à tout point de vue et l'amour pour nous. Faites en sorte que la même abondance se manifeste dans cet acte de grâce.8Je ne dis pas cela pour donner un ordre, mais pour éprouver la sincérité de votre amour par l'exemple du zèle des autres.9En effet, vous connaissez la grâce de notre Seigneur Jésus-Christ: pour vous il s'est fait pauvre alors qu'il était riche, afin que par sa pauvreté vous soyez enrichis.10C'est un avis que je donne à ce sujet et c'est ce qui vous convient, puisque dès l'année dernière vous avez été les premiers non seulement à faire une collecte, mais aussi à la vouloir.11Menez-la donc maintenant à bien afin que sa réalisation corresponde, en fonction de vos moyens, à l'empressement que vous avez mis à la vouloir.12Quand la bonne volonté existe, on est bien accueilli en fonction de ce que l'on a, et non de ce que l'on n'a pas.13En effet, il ne s'agit pas de vous exposer à la détresse pour en soulager d'autres, mais de suivre un principe d'égalité:14dans les circonstances actuelles votre abondance pourvoira à leurs besoins, afin que leur abondance aussi pourvoie à vos besoins. C'est ainsi qu'il y aura égalité,15conformément à ce qui est écrit: Celui qui avait ramassé beaucoup n'avait rien de trop et celui qui avait ramassé peu ne manquait de rien.[1] (Изх 16:18)16Que Dieu soit remercié, lui qui a mis dans le cœur de Tite le même zèle pour vous!17En effet, il a accepté notre demande et c'est même avec un nouveau zèle et de son plein gré qu'il part chez vous.18Nous envoyons avec lui le frère dont toutes les Eglises font l'éloge pour son annonce de l'Evangile.19Il a de plus été choisi par les Eglises pour être notre compagnon de voyage dans ce geste de générosité que nous accomplissons à la gloire du Seigneur [lui-même] et en témoignage de notre bonne volonté.20Nous voulons en effet éviter qu'on nous critique au sujet de la forte somme dont nous avons la charge,21car nous recherchons ce qui est bien non seulement devant le Seigneur, mais aussi devant les hommes.22Avec eux nous envoyons notre frère, dont nous avons souvent, à bien des occasions, pu apprécier le zèle, et il en montre plus encore cette fois à cause de sa grande confiance en vous.23En ce qui concerne Tite, il est mon associé et mon collaborateur auprès de vous; quant à nos frères, ils sont les envoyés des Eglises, la gloire de Christ.24A la vue des Eglises, donnez-leur donc la preuve de votre amour et montrez-leur que nous avons raison d'être fiers de vous.