1И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. (1 Цар 15:7; 1 Цар 27:8)2Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.3А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.5Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 25:42; 1 Цар 25:43; 2 Цар 2:2)6И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. (Изх 17:4; Пс 42:5; Пс 56:3; Пс 56:4; Пс 56:11; Ав 3:17; Ав 3:18)7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид. (1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9)8И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко. (1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4)9Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;10понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването (1 Цар 30:21)11и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,12дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода. (Съд 15:19; 1 Цар 14:27)13Давид го попита: Кой си ти и откъде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.14Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг. (И Н 14:13; И Н 15:13; 1 Цар 30:16; 2 Цар 8:18; 3 Цар 1:38; 3 Цар 1:44; Ез 25:16; Соф 2:5)15Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.16И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя. (1 Сол 5:3)17И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.18Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.19Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко. (1 Цар 30:8)20Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.21И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави. (1 Цар 30:10)22А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат. (Вт 13:13; Съд 19:22)23Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.24И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях. (Чис 31:27; И Н 22:8)25И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.26А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир, (И Н 15:48; И Н 19:8)28на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо, (И Н 13:16; И Н 15:50)29на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците, (Съд 1:16; 1 Цар 27:10)30на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах, (Съд 1:17)31на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха. (И Н 14:13; 2 Цар 2:1)
1Deux jours plus tard, lorsque David arriva à Tsiklag avec ses hommes, les Amalécites avaient lancé une attaque dans le Néguev et à Tsiklag. Ils avaient détruit et brûlé Tsiklag,2après avoir fait prisonniers les femmes et tous ceux qui s'y trouvaient, petits et grands. Ils n'avaient tué personne, mais ils avaient tout emmené et s'étaient remis en route.3En arrivant à la ville, David et ses hommes virent qu'elle était brûlée et que leurs femmes, leurs fils et leurs filles avaient été faits prisonniers.4Alors David et la troupe qui l'accompagnait se mirent à pleurer tout haut jusqu'à ce qu'ils n'aient plus la force de pleurer.5Les deux femmes de David, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal, avaient été emmenées.6David fut dans une grande angoisse, car la troupe parlait de le lapider. Tous éprouvaient en effet de l'amertume, chacun à cause de ses fils et de ses filles. Mais David reprit courage en s'appuyant sur l'Eternel, son Dieu.7Il dit au prêtre Abiathar, fils d'Achimélec: «Apporte-moi donc l'éphod!» Abiathar le lui apporta.8David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je poursuivre cette troupe? Réussirai-je à la rattraper?» L'Eternel lui répondit: «Poursuis-la, car tu la rattraperas et tu délivreras les prisonniers.»9David se mit en marche avec ses 600 compagnons. Ils arrivèrent au torrent de Besor, où ceux qui traînaient à l'arrière s'arrêtèrent.10David continua la poursuite avec 400 hommes, tandis que 200 s'étaient arrêtés, trop fatigués pour passer le torrent de Besor.11Ils trouvèrent dans les champs un Egyptien qu'ils conduisirent vers David. Ils lui firent manger du pain et boire de l'eau,12et ils lui donnèrent un morceau d'un gâteau aux figues sèches et deux gâteaux aux raisins secs. Lorsqu'il eut mangé, les forces lui revinrent, car il n'avait pas pris de nourriture et pas bu d'eau depuis 3 jours et 3 nuits.13David lui dit: «A qui appartiens-tu et d'où viens-tu?» Il répondit: «Je suis un jeune Egyptien. J'étais au service d'un Amalécite, mais voilà 3 jours que mon maître m'a abandonné parce que j'étais malade.14Nous avons lancé une attaque dans le sud du territoire des Kéréthiens, sur le territoire de Juda et au sud du territoire de Caleb, et nous avons brûlé Tsiklag.»15David lui dit: «Veux-tu me faire descendre vers cette troupe?» Il répondit: «Jure-moi au nom de Dieu que tu ne me tueras pas et que tu ne me livreras pas à mon maître, et je te ferai descendre vers cette troupe.»16Il lui servit ainsi de guide. Les Amalécites étaient dispersés dans la région. Ils mangeaient, buvaient et dansaient à cause du grand butin qu'ils avaient pris au pays des Philistins et de Juda.17David leur porta des coups depuis l'aube de ce jour-là jusqu'au lendemain soir, et aucun d'eux ne put s'échapper, excepté 400 jeunes hommes qui montèrent sur des chameaux et s'enfuirent.18David sauva tout ce que les Amalécites avaient pris et il délivra aussi ses deux femmes.19Il ne leur manqua personne, ni petit ni grand, ni fils ni fille, ni quoi que ce soit du butin ni rien de ce qu'on leur avait enlevé. David ramena tout.20David prit tout le petit et le gros bétail. Ceux qui conduisaient ce troupeau et marchaient à sa tête disaient: «Voici le butin de David!»21David arriva vers les 200 hommes qui avaient été trop fatigués pour le suivre et qu'on avait laissés au torrent de Besor. Ils s'avancèrent à la rencontre de David et de sa troupe. David s'approcha d'eux et leur demanda comment ils allaient.22Tous les hommes méchants et les vauriens qui avaient accompagné David prirent la parole et dirent: «Puisqu'ils ne sont pas venus avec nous, nous ne leur donnerons rien du butin que nous avons sauvé, à part à chacun sa femme et ses enfants. Qu'ils les emmènent et s'en aillent.»23Mais David dit: «N'agissez pas ainsi, mes frères, au sujet de ce que l'Eternel nous a donné. En effet, il nous a gardés et a livré entre nos mains la troupe qui était venue nous faire du mal.24Qui pourrait vous écouter dans cette affaire? La part doit être la même pour celui qui est descendu sur le champ de bataille et pour celui qui est resté près du matériel: ils partageront tout ensemble.»25Cela se passa ainsi dès ce jour et par la suite, et l'on en a fait jusqu'à aujourd'hui une prescription et une règle en Israël.26De retour à Tsiklag, David envoya une partie du butin aux anciens de Juda qui étaient ses amis en leur adressant ces paroles: «Voici pour vous un cadeau pris sur le butin des ennemis de l'Eternel.»27Il fit ainsi des envois aux anciens de Béthel, de Ramoth dans le Néguev, de Jatthir,28d'Aroër, de Siphmoth, d'Eshthemoa,29de Racal, des villes des Jerachmeélites, des villes des Kéniens,30de Horma, de Cor-Ashan, d'Athac,31d'Hébron et dans tous les endroits que ses hommes et lui avaient parcourus.