Яков 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изпитание на вярата

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! (Вт 32:26; Йн 7:35; Д А 2:5; Д А 8:1; Д А 12:17; Д А 15:13; Д А 26:7; Гал 1:19; Гал 2:9; Тит 1:1; 1 Пет 1:1; Юда 1:1) 

2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, (Д А 5:41; 1 Кор 10:13; Евр 10:34; 1 Пет 1:6; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16) 

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. (Рим 5:3; 1 Пет 1:7) 

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 

5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12; Пр 2:3; Пр 2:6; Ер 29:12; Дан 2:21; Мт 7:7; Мт 21:22; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:23; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15) 

6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 16:23) 

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига, 

10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. (Йов 14:2; Пс 37:2; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Ис 40:6; 1 Кор 7:31; 1 Пет 1:24; 1 Йн 2:17) 

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. 

Причината за изкушението

12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. (Йов 5:17; Пр 3:11; Пр 3:12; Мт 10:22; Мт 19:28; Мт 19:29; 1 Кор 9:25; 2 Тим 4:8; Евр 12:5; Як 2:5; 1 Пет 5:4; Отк 2:10; Отк 3:19) 

13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. (Лк 11:4) 

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (Йов 15:35; Пс 7:14; Рим 6:21; Рим 6:23) 

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя! 

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. (Чис 23:19; 1 Цар 15:29; Ис 46:10; Мал 3:6; Йн 3:27; Рим 11:29; 1 Кор 4:7) 

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (Ер 2:3; Йн 1:13; Йн 3:3; 1 Кор 4:15; Еф 1:12; Евр 2:3; Евр 12:23; 1 Пет 1:23; Отк 14:4) 

Слушатели и последователи на учението

19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (Пр 10:19; Пр 14:17; Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 5:2; Екл 7:9) 

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 

22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (Мт 7:21; Лк 6:46; Лк 11:28; Рим 2:13; 1 Йн 3:7) 

23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (Лк 6:47; Як 2:14) 

24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. 

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18; Як 2:12) 

26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 34:13; Пс 34:14; Пс 39:1; Пс 39:2; 1 Пет 3:10) 

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (Ис 1:16; Ис 1:17; Ис 58:6; Ис 58:7; Мт 25:36; Рим 12:2; Як 2:17; 1 Йн 5:18) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Яков 1

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 De la part de Jacques, serviteur de Dieu et du Seigneur Jésus-Christ, aux douze tribus dispersées: salut! 

Adresse et salutation La mise à l'épreuve de la foi

2 Mes frères et sœurs, considérez comme un sujet de joie complète les diverses épreuves auxquelles vous pouvez être exposés, 

3 sachant que la mise à l'épreuve de votre foi produit la persévérance. 

4 Mais il faut que la persévérance accomplisse parfaitement sa tâche afin que vous soyez parfaitement qualifiés, sans défaut, et qu'il ne vous manque rien. 

5 Si l'un de vous manque de sagesse, qu'il la demande à Dieu, qui donne à tous simplement et sans faire de reproche, et elle lui sera donnée. 

6 Mais qu'il la demande avec foi, sans douter, car celui qui doute ressemble aux vagues de la mer que le vent soulève et agite de tous côtés. 

7 Qu'un tel homme ne s'imagine pas qu'il recevra quelque chose du Seigneur: 

8 c'est un homme partagé, instable dans toute sa conduite. 

9 Que le frère de condition humble tire fierté de son élévation. 

10 Que le riche, au contraire, se montre fier de son abaissement, car il disparaîtra comme la fleur de l'herbe. 

11 Le soleil se lève avec son ardente chaleur, il dessèche l'herbe, sa fleur tombe et toute sa beauté s'évanouit. De même, le riche se flétrira dans ses entreprises. 

Appel à vivre la parole de vérité

12 Heureux l'homme qui tient bon face à la tentation car, après avoir fait ses preuves, il recevra la couronne de la vie que le Seigneur a promise à ceux qui l'aiment. 

13 Que personne, lorsqu'il est tenté, ne dise: «C'est Dieu qui me tente», car Dieu ne peut pas être tenté par le mal et il ne tente lui-même personne. 

14 Mais chacun est tenté quand il est attiré et entraîné par ses propres désirs. 

15 Puis le désir, lorsqu'il est encouragé, donne naissance au péché et le péché, parvenu à son plein développement, a pour fruit la mort. 

16 Ne vous y trompez pas, mes frères et sœurs bien-aimés: 

17 tout bienfait et tout don parfait viennent d'en haut; ils descendent du Père des lumières, en qui il n'y a ni changement ni l'ombre d'une variation. 

18 Conformément à sa volonté, il nous a donné la vie par la parole de vérité afin que nous soyons en quelque sorte les premières de ses créatures. 

19 Ainsi donc, mes frères et sœurs bien-aimés, que chacun soit prompt à écouter, lent à parler, lent à se mettre en colère, 

20 car la colère de l'homme n'accomplit pas la justice de Dieu. 

21 C'est pourquoi, rejetez toute souillure et tout débordement dû à la méchanceté, et accueillez avec douceur la parole qui a été plantée en vous et qui peut sauver votre âme. 

22 Mettez en pratique la parole et ne vous contentez pas de l'écouter en vous trompant vous-mêmes par de faux raisonnements. 

23 En effet, si quelqu'un écoute la parole et ne la met pas en pratique, il ressemble à un homme qui regarde son visage dans un miroir 

24 et qui, après s'être observé, s'en va et oublie aussitôt comment il était. 

25 Mais celui qui a plongé les regards dans la loi parfaite, la loi de la liberté, et qui a persévéré, celui qui n'a pas oublié ce qu'il a entendu mais qui se met au travail, celui-là sera heureux dans son activité. 

26 Si quelqu'un [parmi vous] croit être religieux alors qu'il ne tient pas sa langue en bride mais trompe son propre cœur, sa religion est sans valeur. 

27 La religion pure et sans tache devant Dieu notre Père consiste à s'occuper des orphelins et des veuves dans leur détresse et à ne pas se laisser souiller par le monde. 

Texte biblique de la Bible Version Segond 21
Copyright © 2007 Société Biblique de Genève
Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.