Съдии 21 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Запазване на Вениаминовото племе

1 А израилските мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. (Съд 20:1) 2 Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. (Съд 20:18; Съд 20:26) 3 И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил? 4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. (2 Цар 24:25) 5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките израилски племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. (Съд 5:23) 6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил. 7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си? 8 Затова си казаха: Кой измежду израилските племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. (1 Цар 11:1; 1 Цар 31:11) 9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски. 10 Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. (Съд 5:23; Съд 21:5; 1 Цар 11:7)

Съд 5:23Съд 21:51 Цар 11:7

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. (Чис 31:17) 12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в ханаанската земя. (И Н 18:1) 13 Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. (Съд 20:47) 14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис – Галаадските жени; но те не бяха достатъчно. 15 И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между израилските племена. (Съд 21:6) 16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени? 17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил. 18 Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. (Съд 11:35; Съд 21:1) 19 Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона, 20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. (Изх 15:20; Съд 11:34; 1 Цар 18:6; Ер 31:13)

Изх 15:20Съд 11:341 Цар 18:6Ер 31:13

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни. 23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. (Съд 20:48) 24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си. 25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (Вт 12:8; Съд 17:6; Съд 18:1; Съд 19:1)

Вт 12:8Съд 17:6Съд 18:1Съд 19:1

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 A Mitspa, les hommes d'Israël avaient juré: «Aucun de nous ne donnera sa fille pour femme à un Benjaminite.» 2 Le peuple vint à Béthel, et il y resta devant Dieu jusqu'au soir. Ils se mirent à pleurer abondamment, 3 et ils dirent: «Eternel, Dieu d'Israël, pourquoi cela s'est-il produit en Israël? Pourquoi manque-t-il aujourd'hui une tribu d'Israël?» 4 Le lendemain, le peuple se leva de bon matin. Ils construisirent là un autel et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices de communion. 5 Les Israélites dirent: «Dans toutes les tribus d'Israël, qui n'est pas monté à l'assemblée devant l'Eternel?» En effet, on avait fait un serment solennel contre tout homme qui ne monterait pas vers l'Eternel à Mitspa; on avait dit: «Il sera puni de mort.» 6 En outre, les Israélites éprouvaient des regrets en pensant à Benjamin, leur frère, et ils se disaient: «Aujourd'hui une tribu a été supprimée d'Israël. 7 Que faire pour procurer des femmes aux survivants, puisque nous avons juré par l'Eternel de ne pas leur donner nos filles en mariage?» 8 Ils dirent donc: «Y a-t-il quelqu'un, dans les tribus d'Israël, qui ne soit pas monté vers l'Eternel à Mitspa?» Il se trouva que personne de Jabès en Galaad n'était venu au camp, à l'assemblée. 9 On procéda au dénombrement du peuple, et il n'y avait là aucun des habitants de Jabès en Galaad. 10 Alors l'assemblée envoya 12'000 soldats contre eux en leur donnant cet ordre: «Allez frapper du tranchant de l'épée les habitants de Jabès en Galaad, y compris les femmes et les enfants. 11 Voici ce que vous ferez: vous exterminerez tout homme ainsi que toute femme qui a connu le lit d'un homme.» 12 Ils trouvèrent parmi les habitants de Jabès en Galaad 400 jeunes filles vierges, qui n'avaient pas eu de relations sexuelles avec un homme, et ils les amenèrent dans le camp à Silo, qui se trouve dans le pays de Canaan. 13 Toute l'assemblée envoya des messagers parler aux Benjaminites restés au rocher de Rimmon et leur annoncer la paix. 14 A ce moment-là, les Benjaminites revinrent et on leur donna les femmes de Jabès en Galaad à qui l'on avait laissé la vie. Mais il n'y en avait pas assez pour tous. 15 Le peuple éprouvait des regrets en pensant à Benjamin, car l'Eternel avait créé un vide parmi les tribus d'Israël. 16 Les anciens de l'assemblée dirent: «Que faire pour procurer des femmes à ceux qui restent, puisque les femmes de Benjamin ont été exterminées?» 17 Ils ajoutèrent: «Il faut que les rescapés de Benjamin conservent leur héritage, il ne faut pas qu'une tribu soit effacée d'Israël. 18 Mais nous ne pouvons pas leur donner nos filles en mariage, car nous, les Israélites, nous avons juré: ‘Maudit soit celui qui donnera une femme à un Benjaminite!’» 19 Ils se rappelèrent alors qu'il y avait chaque année une fête de l'Eternel à Silo, qui se trouvait au nord de Béthel, à l'est de la route qui montait de Béthel à Sichem, et au sud de Lebona. 20 Alors ils donnèrent cet ordre aux Benjaminites: «Allez vous placer en embuscade dans les vignes. 21 Vous ferez le guet et, lorsque les filles de Silo sortiront pour danser, vous sortirez des vignes, vous enlèverez chacun une des filles de Silo pour faire d'elle votre femme, et vous repartirez dans le pays de Benjamin. 22 Si leur père ou leurs frères viennent se plaindre auprès de nous, nous leur dirons: ‘Accordez-les-nous, car nous n'avons pas pris une femme pour chacun dans la guerre. Ce n'est pas vous qui les leur avez données. Dans ce cas-là, vous seriez coupables.’» 23 C'est ce que firent les Benjaminites. Ils prirent le nombre de femmes nécessaire parmi les danseuses qu'ils enlevèrent, puis ils partirent et retournèrent dans leur héritage. Ils reconstruisirent leurs villes et y habitèrent. 24 A ce moment-là, les Israélites repartirent de là, chacun dans sa tribu et dans son clan. Ils retournèrent chacun dans son héritage. 25 A cette époque-là, il n'y avait pas de roi en Israël. Chacun faisait ce qui lui semblait bon.