Съдии 2 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Бит 17:7; Съд 2:5) 2 Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (Вт 7:2; Вт 12:3; Съд 2:20; Пс 106:34)

Вт 7:2Вт 12:3Съд 2:20Пс 106:34

3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Изх 23:33; Изх 34:12; Вт 7:16; И Н 23:13; Съд 3:6; Пс 106:36)

Изх 23:33Изх 34:12Вт 7:16И Н 23:13Съд 3:6Пс 106:36

4 И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно. 5 Затова нарекоха онова място Бохим^[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.

Смърт и погребение на Исус Навин

6 Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (И Н 22:6; И Н 24:28)

И Н 22:6И Н 24:28

7 И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (И Н 24:31) 8 И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (И Н 24:29) 9 Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (И Н 19:50; И Н 24:30)

И Н 19:50И Н 24:30

10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Изх 5:2; 1 Цар 2:12; 1 Лет 28:9; Ер 9:3; Ер 22:16; Гал 4:8; 2 Сол 1:8; Тит 1:16)

Изх 5:21 Цар 2:121 Лет 28:9Ер 9:3Ер 22:16Гал 4:82 Сол 1:8Тит 1:16

Призоваване и мисия на съдиите

11 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите. 12 Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Изх 20:5; Вт 6:14; Вт 31:16)

Изх 20:5Вт 6:14Вт 31:16

13 Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Съд 3:7; Съд 10:6; Пс 106:36)

Съд 3:7Съд 10:6Пс 106:36

14 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Лев 26:37; И Н 7:12; И Н 7:13; Съд 3:8; Съд 4:2; 4 Цар 17:20; Пс 44:12; Пс 106:40; Ис 50:1)

Лев 26:37И Н 7:12И Н 7:13Съд 3:8Съд 4:24 Цар 17:20Пс 44:12Пс 106:40Ис 50:1

15 Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Лев 26:1; Вт 28:1)

Лев 26:1Вт 28:1

16 Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Съд 3:9; Съд 3:10; Съд 3:15; 1 Цар 12:11; Д А 13:20)

Съд 3:9Съд 3:10Съд 3:151 Цар 12:11Д А 13:20

17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Изх 34:15; Изх 34:16; Лев 17:7)

Изх 34:15Изх 34:16Лев 17:7

18 И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Бит 6:6; Вт 32:36; И Н 1:5; Пс 106:44; Пс 106:45)

Бит 6:6Вт 32:36И Н 1:5Пс 106:44Пс 106:45

19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Съд 3:12; Съд 4:1; Съд 8:33)

Съд 3:12Съд 4:1Съд 8:33

20 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (И Н 23:16; Съд 2:14)

И Н 23:16Съд 2:14

21 то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (И Н 23:13) 22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (Вт 8:2; Вт 8:16; Вт 13:3)

Вт 8:2Вт 8:16Вт 13:3

23 И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Constat d'échec et mort de Josué

1 Un envoyé de l'Eternel monta de Guilgal à Bokim et dit: «Je vous ai fait sortir d'Egypte et je vous ai amenés dans le pays que j'avais juré à vos ancêtres de vous donner. J'ai dit: ‘Jamais je ne romprai mon alliance avec vous. 2 Quant à vous, vous ne conclurez pas d'alliance avec les habitants de ce pays, vous démolirez leurs autels.’ Mais vous ne m'avez pas obéi. Pourquoi avez-vous fait cela? 3 J'ai dit alors: ‘Je ne chasserai pas les habitants de ce pays devant vous. Au contraire, ils resteront à vos côtés et leurs dieux seront un piège pour vous.’» 4 Lorsque l'envoyé de l'Eternel eut dit ces paroles à tous les Israélites, le peuple se mit à pleurer tout haut. 5 Ils appelèrent cet endroit Bokim^[1] et ils y offrirent des sacrifices à l'Eternel. 6 Josué renvoya le peuple, et les Israélites se rendirent chacun dans le territoire qu'il avait reçu en héritage pour prendre possession du pays. 7 Le peuple servit l'Eternel pendant toute la vie de Josué et pendant toute la vie des anciens qui lui survécurent et qui avaient vu toutes les grandes choses que l'Eternel avait faites en faveur d'Israël. 8 Josué, fils de Nun, serviteur de l'Eternel, mourut à l'âge de 110 ans. 9 On l'ensevelit dans le territoire qui lui avait été attribué, à Thimnath-Hérès, dans la région montagneuse d'Ephraïm, au nord du mont Gaash.

Attitude de la nouvelle génération

10 Toute cette génération alla rejoindre ses ancêtres, et après elle surgit une autre génération, qui ne connaissait pas l'Eternel ni ce qu'il avait fait en faveur d'Israël. 11 Les Israélites firent alors ce qui déplaît à l'Eternel et servirent les Baals^[2]. 12 Ils abandonnèrent l'Eternel, le Dieu de leurs ancêtres, celui qui les avait fait sortir d'Egypte, et ils suivirent d'autres dieux pris parmi les dieux des peuples qui les entouraient. Ils se prosternèrent devant eux et irritèrent ainsi l'Eternel. 13 Ils abandonnèrent l'Eternel et servirent Baal et les Astartés^[3]. 14 La colère de l'Eternel s'enflamma contre Israël. Il les livra entre les mains de pillards qui les dépouillèrent, il les vendit aux ennemis qui les environnaient, de sorte qu'ils ne purent plus résister à leurs ennemis. 15 Partout où ils allaient, la main de l'Eternel était contre eux pour leur faire du mal, comme l'Eternel l'avait dit, comme l'Eternel le leur avait juré. Ils se trouvèrent ainsi dans une grande détresse. 16 L'Eternel fit surgir des juges^[4] afin qu'ils les délivrent de ceux qui les dépouillaient. 17 Mais ils n'écoutèrent même pas leurs juges, car ils se prostituèrent à d'autres dieux en se prosternant devant eux. Ils se détournèrent bien vite de la voie qu'avaient suivie leurs ancêtres et ils n'obéirent pas comme eux aux commandements de l'Eternel. 18 Lorsque l'Eternel faisait surgir pour eux des juges, il était avec le juge et les délivrait de leurs ennemis pendant toute la vie du juge. En effet, il avait pitié des gémissements qu'ils poussaient à cause de leurs oppresseurs et de leurs persécuteurs. 19 Mais, à la mort du juge, ils se corrompaient de nouveau plus que leurs ancêtres en suivant d'autres dieux pour les servir et se prosterner devant eux. Ils persistaient dans les mêmes agissements et la même conduite, le même endurcissement. 20 Alors la colère de l'Eternel s'enflamma contre Israël et il dit: «Puisque les membres de cette nation ont violé mon alliance, celle que j'avais prescrite à leurs ancêtres, et puisqu'ils ne m'ont pas obéi, 21 je ne chasserai plus devant eux aucune des nations que Josué n'avait pas encore pu chasser à sa mort. 22 En effet, à travers elles je mettrai les Israélites à l'épreuve pour savoir s'ils imiteront l'exemple de leurs ancêtres et veilleront, ou non, à suivre la voie de l'Eternel.» 23 Ainsi, l'Eternel laissa tranquilles les nations qu'il n'avait pas livrées entre les mains de Josué, il ne s'empressa pas de les chasser.