1В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. (Бит 12:10; Бит 26:1; Съд 2:16; Съд 17:8; 4 Цар 8:1)2Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. (Бит 35:19; Съд 3:30)3Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.4И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.5След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.6След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. (Изх 4:31; Пс 132:15; Мт 6:11; Лк 1:68)7И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в юдейската земя,8Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. (И Н 24:15; Рут 1:5; Рут 2:20; 2 Тим 1:16)9ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. (Рут 3:1)10След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.11Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? (Бит 38:11; Вт 25:5)12Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,13вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. (Съд 2:15; Йов 19:21; Пс 32:4; Пс 38:2; Пс 39:9; Пс 39:10)14А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. (Пр 17:17; Пр 18:24)15Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. (И Н 24:15; И Н 24:19; Съд 11:24; 4 Цар 2:2; Лк 24:28)16А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. (Рут 2:2; Рут 2:11; Рут 2:12; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6)17Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго освен смъртта ме отдели от тебе. (1 Цар 3:17; 1 Цар 25:22; 2 Цар 19:13; 4 Цар 6:31)18Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. (Д А 21:14)19И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? (Ис 23:7; П Ер 2:15; Мт 21:10)20А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин[1], наричайте ме Мара[2], защото Всесилният много ме огорчи.21Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? (Йов 1:21)22Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика. (Изх 9:31; Изх 9:32; Рут 2:23; 2 Цар 21:9)
1A l'époque des juges, il y eut une famine dans le pays. Un homme de Bethléhem de Juda partit avec sa femme et ses deux fils s'installer dans le pays de Moab.2Le nom de cet homme était Elimélec, celui de sa femme Naomi, et ses deux fils s'appelaient Machlon et Kiljon; ils étaient éphratiens, de Bethléhem en Juda. Arrivés au pays de Moab, ils s'y établirent.3Elimélec, le mari de Naomi, mourut et elle resta avec ses deux fils.4Ils prirent des femmes moabites – l'une s'appelait Orpa et l'autre Ruth – et ils habitèrent là environ 10 ans.5Machlon et Kiljon moururent aussi tous les deux et Naomi resta privée de ses deux fils et de son mari.6Alors elle se leva, elle et ses belles-filles, afin de quitter le pays de Moab. En effet, elle y avait appris que l'Eternel était intervenu en faveur de son peuple et lui avait donné du pain.7Elle partit de l'endroit où elle habitait, accompagnée de ses deux belles-filles, et elle se mit en route pour retourner dans le pays de Juda.8Naomi dit à ses deux belles-filles: «Allez-y, retournez chacune dans la famille de votre mère! Que l'Eternel agisse avec bonté envers vous, comme vous l'avez fait envers ceux qui sont morts et envers moi!9Que l'Eternel fasse trouver à chacune du repos dans la maison d'un mari!» Puis elle les embrassa. Elles se mirent à pleurer tout haut10et lui dirent: «Non, nous irons avec toi vers ton peuple.»11Naomi dit: «Retournez chez vous, mes filles! Pourquoi viendriez-vous avec moi? Suis-je encore en état d'avoir des fils qui puissent devenir vos maris?12Retournez chez vous, mes filles, allez-y! Je suis trop vieille pour me remarier. Et même si je disais: ‘J'ai de l'espérance’, même si cette nuit j'étais avec un homme et que je mette au monde des fils,13attendriez-vous pour cela qu'ils aient grandi, refuseriez-vous pour cela de vous marier? Non, mes filles, car à cause de vous je suis dans une grande amertume parce que l'Eternel est intervenu contre moi.»14Elles se remirent à pleurer tout haut. Orpa embrassa sa belle-mère, mais Ruth lui resta attachée.15Naomi dit à Ruth: «Tu vois, ta belle-sœur est retournée vers son peuple et vers ses dieux; retourne chez toi comme elle!»16Ruth répondit: «Ne me pousse pas à te laisser, à repartir loin de toi! Où tu iras j'irai, où tu habiteras j'habiterai; ton peuple sera mon peuple et ton Dieu sera mon Dieu;17où tu mourras je mourrai et j'y serai enterrée. Que l'Eternel me traite avec la plus grande sévérité si autre chose que la mort me sépare de toi!»18La voyant décidée à l'accompagner, Naomi cessa d'insister auprès d'elle.19Elles firent ensemble le voyage jusqu'à leur arrivée à Bethléhem. Lorsqu'elles entrèrent dans Bethléhem, toute la ville fut dans l'agitation à cause d'elles. Les femmes disaient: «Est-ce bien Naomi?»20Elle leur dit: «Ne m'appelez pas Naomi, appelez-moi Mara[1], car le Tout-Puissant m'a remplie d'amertume.21J'étais dans l'abondance à mon départ et l'Eternel me ramène les mains vides. Pourquoi m'appelleriez-vous Naomi, après que l'Eternel s'est prononcé contre moi, après que le Tout-Puissant a provoqué mon malheur?»22C'est ainsi que Naomi et sa belle-fille, Ruth la Moabite, revinrent du pays de Moab. Elles arrivèrent à Bethléhem au début de la moisson de l'orge.