1(По слав. 94.) Елате да запеем на ГОСПОДА, да възкликнем към Канарата на нашето спасение. (Вт 32:15; 2 Цар 22:47; Пс 100:1)2Да застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него,3защото ГОСПОД е велик Бог и велик Цар над всички богове. (Пс 96:4; Пс 97:9; Пс 135:5)4В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови.5Негово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата. (Бит 1:9; Бит 1:10)6Елате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател; (1 Кор 6:20)7защото Той е наш Бог и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му, (Пс 79:13; Пс 80:1; Пс 100:3; Евр 3:7; Евр 3:15; Евр 4:7)8не закоравявайте сърцата си, както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята, (Изх 17:2; Изх 17:7; Чис 20:13; Вт 6:16)9когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. (Чис 14:22; Пс 78:18; Пс 78:40; Пс 78:56; 1 Кор 10:9)10Четиридесет години негодувах против това поколение и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си и не са познали Моите пътища; (Евр 3:10; Евр 3:17)11затова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка. (Чис 14:23; Чис 14:28; Чис 14:30; Евр 3:11; Евр 3:18; Евр 4:3; Евр 4:5)
1Venez, crions de joie en l'honneur de l'Eternel, poussons des cris de joie en l'honneur du rocher de notre salut!2Allons au-devant de lui avec des louanges, faisons retentir des chants en son honneur,3car l'Eternel est un grand Dieu, il est un grand roi au-dessus de tous les dieux.4Il tient dans sa main les profondeurs de la terre, et les sommets des montagnes sont à lui.5La mer est à lui: c'est lui qui l'a faite; la terre aussi: ses mains l'ont formée.6Venez, prosternons-nous et humilions-nous, plions le genou devant l'Eternel, notre créateur,7car il est notre Dieu et nous sommes le peuple dont il est le berger, le troupeau que sa main conduit. Aujourd'hui, si vous entendez sa voix,8n'endurcissez pas votre cœur comme à Meriba, comme lors de la journée de Massa, dans le désert:9là vos ancêtres m'ont provoqué, ils m'ont mis à l'épreuve, bien qu'ils m'aient vu agir.10Pendant 40 ans j'ai eu cette génération en dégoût et j'ai dit: «C'est un peuple dont le cœur s'égare, ils ne connaissent pas mes voies.»11Aussi, j'ai juré dans ma colère: «Ils n'entreront pas dans mon repos!»[1] (Евр 3:7; Евр 3:15; Евр 4:3; Евр 4:5; Евр 4:7)