1За първия певец, по „Криновете на завета“[1]. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй. (Изх 25:20; Изх 25:22; Вт 33:2; 1 Цар 4:4; 2 Цар 6:2; Пс 50:2; Пс 77:20; Пс 94:1; Пс 99:1)2Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш. (Чис 2:18)3Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим. (Чис 6:25; Пс 4:6; Пс 67:1; Пс 80:7; Пс 80:19; П Ер 5:21)4ГОСПОДИ, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?5Даваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи. (Пс 42:3; Пс 102:9; Ис 30:20)6Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си. (Пс 44:13; Пс 79:4)7Възвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим. (Пс 80:3; Пс 80:19)8Пренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил. (Пс 44:2; Пс 78:55; Ис 5:1; Ис 5:7; Ер 2:21; Ез 15:6; Ез 17:6; Ез 19:10)9Приготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята. (Изх 23:28; И Н 24:12)10Покриха се бърдата със сянката и; и клоните и станаха като изящните[2] кедри,11простря клончетата до морето и ластарите си – до Ефрат[3]. (Пс 72:8)12Защо си съборил плетищата и и я берат всички, които минават по пътя? (Пс 89:40; Пс 89:41; Ис 5:5; Наум 2:2)13Запустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.14Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза, (Ис 63:15)15и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото[4], което си направил силно за Себе Си. (Ис 49:5)16Тя беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата[5] на лицето Ти. (Пс 39:11; Пс 76:7)17Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си. (Пс 89:21)18Така ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.19Възвърни ни, ГОСПОДИ, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим. (Пс 80:3; Пс 80:7)
1Au chef de chœur, sur la mélodie «Les lis du témoignage». Psaume d'Asaph.2Prête l'oreille, berger d'Israël, toi qui conduis Joseph comme un troupeau! Interviens dans ta splendeur, toi qui sièges entre les chérubins[1]!3Devant Ephraïm, Benjamin et Manassé, déploie ta force et viens à notre secours!4O Dieu, relève-nous! Fais briller ton visage, et nous serons sauvés!5Eternel, Dieu de l'univers, jusqu'à quand t'irriteras-tu contre la prière de ton peuple?6Tu les as nourris d'un pain trempé de larmes, tu leur as fait boire des larmes à pleine mesure.7Tu fais de nous une source de conflits pour nos voisins et nos ennemis se moquent de nous.8Dieu de l'univers, relève-nous! Fais briller ton visage, et nous serons sauvés!9Tu avais arraché de l'Egypte une vigne: tu as chassé des nations et tu l'as plantée.10Tu as déblayé le sol devant elle: elle a pris racine et rempli la terre.11Les montagnes étaient couvertes de son ombre, et ses rameaux étaient comme des cèdres de Dieu.12Elle étendait ses branches jusqu'à la mer, et ses rejets jusqu'au fleuve.13Pourquoi as-tu renversé ses clôtures? Voilà que tous les passants la dépouillent.14Le sanglier de la forêt y sème la dévastation, et les bêtes des champs s'en nourrissent.15Dieu de l'univers, reviens donc, regarde du haut du ciel et constate la situation, interviens pour cette vigne!16Protège ce que ta main droite a planté, le fils que tu t'es choisi!17Ta vigne est brûlée par le feu, elle est saccagée; ton visage menaçant provoque leur perte.18Que ta main soit sur l'homme qui est à ta droite, sur le fils de l'homme que tu as toi-même fortifié!19Alors nous ne nous éloignerons plus de toi. Fais-nous revivre et nous ferons appel à ton nom!20Eternel, Dieu de l'univers, relève-nous! Fais briller ton visage, et nous serons sauvés!